Срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение

Съгласно чл. 326, ал. 2, изр. първо от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ изисква срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор да е еднакъв и за двете страни. Тези правила са императивни и страните по трудовия договор не могат да се отклоняват от тях. Дори да е подписано допълнително споразумение с клауза, че срокът на предизвестие при прекратяване е 6 месеца и за двете страни (или само за работодателя), то не може да породи правен ефект, защото клаузата ще е недействителна.

Разбира се, може да се помисли за друг механизъм, по който да се постигне аналогичен ефект. Например според чл. 13 от НСОРЗ работодателят може да изплаща на работниците и служителите допълнителни трудови възнаграждения, които са неизчерпателно изброени и завършват с думите „и други“. Отвореният финал на тази разпоредба показва, че могат да се договарят всякакви допълнителни трудови възнаграждения. Ето защо е напълно възможно да се договори премиално възнаграждение (наричано понякога в практиката exit bonus), дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. Така може да се постигне и ефектът уволнението да е свързано с получаването на шест или повече възнаграждения от служителя.

Разбира се, препоръчително е добре да се обмисли при какви условия да е дължимо подобно възнаграждение. Една твърде широка формулировка (напр. при всяко едностранно прекратяване от работодателя) може да доведе до неоправдани резултати и опити за злоупотреба от страна на недобросъвестни служители. Удачно е изрично да се изключат случаите на прекратяване на трудовото правоотношение поради виновно поведение на служителя.