Прекратяване на трудов договор със срок на изпитване при ползван неплатен отпуск

Съгласно чл. 70, ал. 1 Кодекса на труда дава право на страните да сключат трудов договор със срок на изпитване до 6 месеца. Срокът за изпитване може да е договорен в полза на работодателя, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Възможно е срокът за изпитване да е договорен и в полза на работника или служителя, когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. Ако в договора не е посочено изрично в чия полза е договорен срокът за изпитване, приема се, че е уговорен в полза и на двете страни.

В чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано задължение за работодателите да разрешават ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на определени категории работници и служители.

В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. В уговорения срок за изпитване се включва само действително изработеното време, през което фактически работодателят е могъл да проверява годността на работника или служителя да изпълнява работата, за която е назначен. Следователно отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, както и ползваният неплатения отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ прекъсват срока за изпитване.

От поставеният въпрос и като се вземат предвид отсъствията на служителката би следвало срокът за изпитване да бъде удължен с 3 дни болнични и 21 дни отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ, или това е до 24.04.2021 г.

До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, в съответствие с чл. 71, ал.1 от КТ. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

Относно въпроса за трудовият стаж:

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил и е ползвал платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност. Времето, през което се ползва отпуск по чл. 173а, ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.

С уважение:

Още за прекратявае на трудов договор:

Нормативна рамка

КТ