За пореден път вместо обучение и преквалификация - субсидирана заетост

Националният план за действие по заетостта за тази година (НПДЗ 2017) подозрително прилича на плана от миналата – от запазения бюджет от 73 млн. лв. до структурата на разходите.

 

Налице са и някои опити за изменение в акцента върху различните целеви групи – НПДЗ 2017 включва по-голям брой мерки и средства в подкрепа на безработните млади хора, дългосрочно безработните и хората, имащи увреждания, а също и повече средства за трудова интеграция на бежанци. Спрямо с 2016 г. се повишават средствата по Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, а също и Програмата за обучение и заетост на продължително безработни лица. Леко понижение е предвидено в парите за регионални програми за заетост и Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”. 

 

Изменението във философията на политиките, обаче, все още липсва. За поредна година акцентът не е върху обучението и квалификацията на уязвимите групи на пазара на труда, а пада върху директното създаване или подкрепа на заетост. Този тип структура на политиките за подкрепа на заетостта е доказала неефективността си, заради което в почти всички страни от ЕС се прилага обратният подход – поставя се приоритет на способността на бенефициентите да си осигурят работа.

 

Независимо от постепенната промяна в реториката през последните години са налице затрудненията, които Министерството на труда и социалната политика (МТСП) среща в модернизирането на своята активна политика на пазара на труда. Част от пречките са резултат от недостатъците на трудовото законодателство, политиката по доходите и други фактори, които, дори и свързани с дейността на МТСП, не попадат напълно в прерогативите на министерството.

Като примери могат да се посочат: 

 

Прекомерната нормативна защита на хората с увреждания на трудовия пазар прави по-трудно тяхното наемане в обичайна среда, което води до увеличение на потенциалните бенефициенти/разходите по програми за субсидиране на директна заетост на тази уязвима група.
 

Подобен ефект е налице при ръста на минималната работна заплата (МРЗ) върху младежите, дългосрочно незаетите, хората, които живеят в отдалечени райони, или ниско квалифицираните. При равни други условия наемането им става все по-малко вероятно с всяко покачване в нивото на МРЗ. Именно тук най-ясно се вижда нуждата от качествени мерки в посока обучение и преквалификация с оглед увеличаване на производителността и приближаването на добавения продукт от труда на тези хора над минималното възнаграждение.
 

Липсата на традиции в обучението и преквалификацията и опасенията по отношение качеството на контрола на такива програми не могат да се явяват аргумент за липсата на промяна. Добрите практики следва да се насърчават, неефективните програми – спират, а недобросъвестни доставчици на подобни услуги – да се санкционират. Колкото и интуитивно да изглежда горната констатация, практическото ѝ прилагане е абсолютно задължително за постигане на търсените резултати.

 

Поставянето на акцент върху преквалификацията и обучението не представлява самоцел, а скоро едва ли ще се открие по-подходящ момент за изменение в структурата на активната политика на пазара на труда. В началото на тази година икономиката ни е все по-близо до състояние на пълна заетост, където безработицата е сведена до нейните структурен и фрикционен компоненти. Поради това мерките за субсидирана заетост са все по-малко нужни и ефективни, а тези за повишаване шансовете за пазарна реализация на бенефициентите на тези мерки – още по-важни. Това е причинено от факта, че при един следващ икономически трус и ново покачване на безработицата, бюджетът на МТСП ще се изправи пред ново изпитание.

източник: economic.bg