Отпуск в събота за лице на СИРВ

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

Съгласно чл. 9б, ал. 2 от НРВПО когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар.

През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО).

В случай че работникът или служителят желае да не полага труд в събота или неделя, въпреки че съгласно индивидуалния график следва да е на работа в тези дни, работодателят следва да извърши промяна на поименния индивидуален график на лицето, за да осигури ползването на почивка на работника или служителя през събота и неделя, а също така и ползването на отпуск през други работни дни по календар. В противен случай ползването на платения годишен отпуск не може да се отрази при изчисляването на нормата за периода на сумираното изчисляване на работното време.

В случая трябва да се промени графика и лицето да почива в събота и неделя. А платеният годишен отпуск се отчита по календарните дни и съботите и неделите не се включват.