Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Неизползван платен годишен отпуск по втори трудов договор

доц. д-р Андрей Александров Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров
Въпрос:

➤ Служител e назначен на 01.06.2005 г. на втори трудов договор на непълно работно време - 4 часа. От датата на назначаването му до момента служителят не е използвал нито един ден от полагащия му се платен годишен отпуск. Kак трябва да процедираме с натрупания отпуск и дали през годините част от него не е отпаднал по давност?


Отговор:
Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, което възниква по всяко от трудовите правоотношения, по които работи (чл. 155 от КТ). Поради това право на отпуск е възникнало и по договора за допълнителен труд.

Според чл. 23, ал. 2 от НРВПО  работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Тази разпоредба следва да се тълкува в систематична връзка с правилото на чл. 355, ал. 2 от КТ: за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Казано с други думи, при работа на 4 или повече часа се придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. Този отпуск не може да е по-малко от 20 работни дни годишно (чл. 155, ал. 4 от КТ). По пътя на индивидуалното или колективно преговаряне е възможно дните на основния платен годишен отпуск да се увеличат. Възможно е също служителят да има право на удължен платен годишен отпуск, на допълнителни отпуски и т.н. Правният режим на всички тези разновидности на платения годишен отпуск е еднакъв.

През 2010 г. бяха приети изменения в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител, с които най-общо беше възстановено едно решение, познато на трудовото ни законодателство до 1993 г. – придобитото, но неизползвано право на платен годишен отпуск да се погасява по давност.

Предвидено беше също неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години да може да се ползва само до 31.12.2011 г. Няколко месеца по-късно Конституционният съд обяви част от измененията за противоконституционни, както и тяхното несъответствие с редица международни актове, по които България е страна (Решение на КС № 12 от 11.11.2010 г., обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). По този начин отпадна правилото, че неизползваните отпуски за предходни години могат да се използват само до края на 2011 г.

Остана в сила обаче новият ред за ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск: според чл. 176а от КТ възможността за упражняване на правото се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага отпускът. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176, ал. 2 от КТ). Такъв ще е случаят, когато поради ползване на друг вид отпуск не е било възможно използването на част или на целия платен годишен отпуск в календарната година, за която се е полагал.

От всичко казано по-горе следва, че правният режим на погасяването на платения годишен отпуск по давност е различен в зависимост от годината, в която е възникнало правото на отпуск:
- За отпуските от 2009 г. и предходните години не се прилага правилото за погасяване по давност и те могат да се ползват докато трудовото правоотношение съществува, респ. да бъдат компенсирани парично при прекратяването му. В разглеждания случай това ще са отпуските за периода 2005 – 2009 г.
- За следващите години важат общите правила за погасяване на платения годишен отпуск с двегодишна давност. Така например отпускът за 2019 г. се погасява по давност на 31.12.2021 г. Ако трудовото правоотношение се прекрати през 2022 г., на парично компенсиране ще подлежат неизползваните отпуски за 2020 г. и 2021 г.

БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

Решени практически казуси за всеки ТРЗ служител

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Решени практически казуси за всеки ТРЗ служител"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x