На 31-ви декември изтича давността на отпуските от 2019 г.

Всички дни платен годишен отпуск могат да се използват до края на тяхната 2-годишната давност, без значение дали са отложени или не за следваща календарна година. 

 

Част от отпуска може да се отложи за следваща календарна година по искане на заетите лица и със съгласие на работодателя им. 

 

По важни причини от производствен характер работодателят също може да отложи част от отпуска, но има задължение да осигури ползването на поне 1/2 от дните в годината, за която отпускът се отнася.

 

В случай че отпускът е отложен или не е използван до края на съответната календарна година, за която се отнася, работодателят има задължението да осигури използването му през първите 6 месеца на следващата календарна година. След този срок заетото лице може само да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие. Работодателят информира служителите в началото на годината за полагащите им се дни отпуск, вкл. останалите от предишната година.

 

При прекратяване на трудовия договор заетото лице има право на обезщетение за всички непогасени по давност дни, прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения отпуск спира да тече при ползване на друг вид отпуск: за бременност и раждане, гледане на дете и др.

 

Според измененията в трудовото законодателство във връзка с ковидпандемията, работодателите могат през времето на извънредната епидемична обстановка, удължена до 31-ви март догодина, да предоставя 1/2 от платения отпуск и без искане от страна на заетите лица. За тази цел следва дейността на фирмата да е спряна или ограничена посредством заповед на държавен орган. При епидемична обстановка работодателите не могат да отказват платен отпуск на някои категории заети лица от уязвими групи, но не могат едностранно да предоставят неплатен отпуск. За ползването на подобен е необходимо искане от служителя.

 

източник: expert.bg