Запор на обезщетение за оставане без работа след съкращение

В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. 

В Кодекса на труда е регламентирано, че от трудовото възнаграждение и без съгласието на работника или служителя работодателя може да удържа сумите произтичащи от запори, наложени по съответният ред.

В чл. 512 ГПК се урежда, че запора върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. В чл. 446, ал. 1 ГПК също са указан изразът: “ трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд”. Запорът е мярка в изпълнителното производство, която се налага от съдебния изпълнител при принудително изпълнение на установено по законен път задължение.

И от тук следва, че това принудително изпълнение може да се насочи и към трудовото възнаграждение, но и върху други възнаграждения, които работодателя дължи на лицето-служител.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не е трудово възнаграждение, то представлява парично обезщетение. Законът не забранява налагането на запор върху обезщетенията дължими по Кодекса на труда.

По-важно в случая е какъв текст е изписан в полученото от работодателя запорно съобщение. Дали запорът е наложен върху „трудовото възнаграждение на лицето“ или е изписана формулировка например като: „върху всички вземания, произтичащи от трудовото правоотношение“. При една по-широка формулировка следва да се направи удръжка върху обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката дали и в какъв размер ще бъдат удържани сумите произтичащи от запора е на работодателя, които трябва да зачете изискванията на чл. 446 от ГПК.

С уважение:

Още за запор на трудово възнаграждение: