Запор на обезщетение за оставане без работа след съкращение

Василена Христова
на 18 Май 2021
Въпрос:
➤ Имаме служител който освободихме поради съкращаване на щата. Сега месец по-късно трябва да му изплатим обезщетение за съкращаване – 1 заплата. Същият служител има запор. Трябва ли да удържаме сума по запора при изплащане на обезщетението за съкращаване или не?
➤ Имаме служител който освободихме поради съкращаване на щата. Сега месец по-късно трябва да му изплатим обезщетение за съкращаване – 1 заплата. Същият служител има запор. Трябва ли да удържаме сума по запора при изплащане на обезщетението за съкращаване или не?
Отговор:
В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
В Кодекса на труда е регламентирано, че от трудовото възнаграждение и без съгласието на работника или служителя работодателя може да удържа сумите произтичащи от запори, наложени по съответният ред. В чл. 512 ГПК се урежда, че запора върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. В чл. 446, ал. 1 ГПК също са указан изразът: “ трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд”. Запорът е мярка в изпълнителното производство, която се налага от съдебния изпълнител при принудително изпълнение на установено по законен път задължение. И от тук следва, че това принудително изпълнение може да се насочи и към трудовото възнаграждение, но и върху други възнаграждения, които работодателя дължи на лицето-служител. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не е трудово възнаграждение, то представлява парично обезщетение. Законът не забранява налагането на запор върху обезщетенията дължими по Кодекса на труда. По-важно в случая е какъв текст е изписан в полученото от работодателя запорно съобщение. Дали запорът е наложен върху „трудовото възнаграждение на лицето“ или е изписана формулировка например като: „върху всички вземания, произтичащи от трудовото правоотношение“. При една по-широка формулировка следва да се направи удръжка върху обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката дали и в какъв размер ще бъдат удържани сумите произтичащи от запора е на работодателя, които трябва да зачете изискванията на чл. 446 от ГПК. С уважение: ![]() ![]() |
|
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "16 решения на ТРЗ казуси"!
Подобни статии
26Май2023
Допълнителни трудови възнаграждения за постигнати трудови резултати
от доц. д-р Андрей Александров
на 26 Май 2023
09Май2023
Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при работа на два трудови договора
от доц. д-р Андрей Александров
на 09 Май 2023
21Апр2023
Заплащане на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при договори по чл. 114 от КТ
от доц. д-р Андрей Александров
на 21 Апр 2023
19Апр2023
Включване на време на получаване ПОБ при изчисляване на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
от доц. д-р Андрей Александров
на 19 Апр 2023
25Ян2023
Увеличавне на възнаграждение на лица, работещи на 6 часа, във връзка с ръста на МРЗ
от Красимира Гергева
на 25 Ян 2023