Третиране на изплатени суми за раждане и кончина на служители

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Предвид цитираната разпоредба, за да е налице облагаем доход от трудово правоотношение, е необходимо да е направено плащане (в пари и/или в натура) в полза на съответния работник или служител, като това плащане да е свързано с полагания при работодателя труд и да не е освободено от облагане по силата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ или на друго законово основание.

Например доходът от трудово правоотношение може да включва: основна заплата, допълнителни възнаграждения, обезщетения, социални придобивки и други доходи. За да определи дължимия данък, работодателят най-напред трябва да изчисли размера на облагаемия доход, т.е. да приспадне доходите, които са освободени от облагане по силата на закон.

По силата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лева за съответната календарна година. В случая работодателят има желание средствата за смърт и раждане да ги изплаща като допълнителни възнаграждения, а не от средствата за социални разходи.

Приложима ще бъде разпоредбата на ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 11 от материалния данъчен закон, уреждащ облагането на доходите на физическите лица. Ако средствата не се считат за социален разход, те ще подлежат на социално и здравно осигуряване съгласно разпоредбитее на съответните закони.

За да се счита разходът за социален, то същият следва да задоволява социални придобивки, изброени в чл. 294, т. 1 - 7 от Кодекса на труда и да бъде предоставян по начин, определен в чл. 293 от Кодекса на труда, а именно посредством:
а) решение на ръководството на отчитащото се предприятие; или
б) решение на общото събрание на работниците и служителите.

На основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

В случая Вие пишете, че средствата за раждане и смърт ще бъдат изплащани като трудови възнаграждения, а не от средствата за социални разходи, поради което те ще подлежат на осигуряване и данъчни задължения по реда на разпоредбите, отнасящи се за изплащане на трудови възнаграждения, т.е. ще се дължат осигурителни вноски и данъци според съответното законодателство.

Ако се позовете на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, може да се приеме, че независимо, че тези средства не са от средствата за социални разходи, осигурителни вноски при изплащане на тези еднократни суми за раждане и смърт може да не се внасят.