Права на работодателя при неизползване от страна на служителя на платения годишен отпуск

Съгласно чл. 173 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

 

Съгласно ал. 4 на чл. 173, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

 

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

 

Съгласно чл. 176 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:

1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;

2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

 

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

 

Право на работодателя е да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни и при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители в предприятието (така нареченото ваканционно ползване на платен годишен отпуск). В случаите на престой е необходимо работодателят да издаде заповед, с която да обяви състояние на престой и да посочи, че се възползва от възможността да предостави едностранно платения годишен отпуск на работниците или служителите. Във втората хипотеза разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) изисква едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват платен годишен отпуск на това основание.

 

С разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ е въведена възможност за работодателя да задължи работника или служителя да ползва платения годишен отпуск, когато последният след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. При тази хипотеза е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки:

- първо, работодателят да покани писмено работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, т.е. поканата следва да бъде отправена до 31 декември на съответната календарна година.

- второ, въпреки отправената покана, работникът или служителят да не е поискал да ползва отпуска си до края на същата календарна година.

- трето, да е изтекла календарната година, за която се полага отпускът.

В случай, че са изпълнени и трите предпоставки, работодателят може да упражни правото си да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя най-рано на 1 януари на календарната година следваща тази, за която се отнася отпуска, и най-късно до изтичане на давностния срок, предвиден в чл. 176а, ал. 1 от КТ.

 

Съгласно чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, работодателят следва да предостави ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и да уведоми работника или служителя.

 

Основното правило, предвидено в чл. 173, ал. 5 от КТ е, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, като работодателят е длъжен да му го разреши, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от  КТ. Поради това отлагането на отпуска следва да се използва като изключение, а усилията на страните по трудовото правоотношение следва да са насочени към използване на отпуска в рамките на календарната година, за която се отнася.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година в следните хипотези:

- от работодателя - поради важни производствени причини.

- от работника или служителя в два случая, когато той ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

 

Не е необходимо да има наличие на уважителни причини, за да може работникът или служителят да поиска отлагане на платения годишен отпуск. Съгласно чл. 38, изр. 1 от НРВПО, необходимо е само писмено искане от страна на работника или служителя и съгласие от страна на работодателя.

 

Съгласно чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, отлагането на отпуска следва да се направи от работодателя в писмена форма и своевременно да се уведоми работникът или служителят.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

 

По този начин законът въвежда задължение за работодателя да предостави отложения платен годишен отпуск до 30 юни на следващата година, когато работникът или служителят го поиска. Не е допустимо обаче, извън предвидените в чл. 173, ал. 4 от КТ случаи, работодателят да задължи работника или служителя да ползва отпуска. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Работникът или служителят може да упражни това свое право до изтичане на давностния срок по чл. 176а от КТ.