Ползване на 6-месечен неплатен отпуск от служителка, работила 3 месеца във фирмата

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Разпоредбата не поставя изискване лицето да има 4 месеца трудов стаж при всеки нов работодател, за да има право да ползва платения си годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено молба или искане до работодателя, а вторият от своя страна – да разреши ползването на отпуска със заповед.

В чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в  § 4а, ал. 1 е регламентирано че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж.

От казаното до тук следва, че за да бъде ползван платен и неплатен отпуск от служителката, тя трябва да заяви желанието за ползване с молба или искане до работодателя, а той - да разреши ползването на съответният вид отпуск.

Относно въпроса за прекратяването на трудовият договор:

Съгласно чл. 325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. 

Също така в чл. 71, ал.1 от КТ е регламентирано, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

В случай че страните решат да прекратят трудовите си правоотношения, трябва да се има предвид, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това би имало значение при сключването на трудов договор със същото лице в бъдеще.

От друга страна, ако страните се разберат да бъде използван платен и неплатен отпуск от служителката, то разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КТ гласи че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Или ако договореният срок на изпитване е 6 месеца, то този срок на изпитване би продължил след връщането на служителката на работа, тъй като служителката е работила приблизително 3 месеца (ще й останат още около 3 м. в срок на изпитване). Преценката как да постъпи в случая или по какъв начин да бъде оправдано отсъствието е на работодателя.
 

С уважение:

Още за неплатен отпуск: