Полагане на труд при работа от разстояние от чужбина

Правната уредба на работата от разстояние у нас бе въведена през 2011 г. с промените в Кодекса на труда, когато бе приет нов раздел VIIIб в гл. V от KT “Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние”. В чл. 107з, ал. 1 от КТ понятието е дефинирано като “форма за организиране на работа, изнесена извън помещенията на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя”.

“Новото” в тази материя е единствено разширяването на приложното поле на дистанционната работа през 2020 г. във връзка с пандемията на коронавирус. Тази тенденция не е само българска, а световна. В чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците беше предвидена възможността работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. В нова разпоредба на чл. 120б от Кодекса на труда, озаглавена „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“, е предвидено, че работодателят може при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2 от КТ.

От съществена практическа важност е още при планирането на работата от разстояние да се уточни в кои дейности и за кои длъжности ще се прилага тя. Работата от разстояние по дефиниция е свързана с използване на информационни технологии, затова се счита, че механизмът е приложим за по-висококвалифицираните позиции. Това е и една от отграничителните линии с надомната работа, при която по-често се полага нискоквалифициран труд. Например трудов договор за работа от разстояние може да се сключи с разработчик на софтуер, а договор за надомна работа - със сладкар, който да произвежда продукцията в дома си.

Законът не съдържа пречка да се уговори полагането на труд при работа от разстояние от чужбина. Практически проблеми обаче могат да възникнат със задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Както е известно, работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи (чл. 107к, ал. 3 КТ). В „класическия“ случай на полагане на труд в предприятието на работодателя, ще се приложат напр. правилата на Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, които между другото предвиждат, че работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за регламентирани почивки. Как обаче работодателят ще следи за спазването на физиологичните почивки в дома на работника или служителя?

Напоследък все по-често работодателите изискват от дистанционно работещите служители декларации, че са запознати и спазват стандартите за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, но в крайна сметка това означава да се разчита на добросъвестността на работниците и служителите и по никакъв начин не изключва отговорността на работодателя.

Още за работа от разстояние:

Нормативна рамка

КТ

Наредба 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при работа с видеодисплеи