Неплатен отпуск по втори трудов договор

Неплатеният отпуск е уреден в чл. 160 от КТ като правна възможност, която може да се реализира при постигане на съгласие между двете страни по трудовото правоотношение. Няма значение дали трудовият договор е основен или за допълнителен труд, както и продължителността на работното време. Съгласно чл. 160, ал. 3 КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Следва да се обърне внимание, че правилото е за работни, а не за календарни дни, както е посочено в запитването, т.е. периодът, в който ще се зачете и трудов и осигурителен стаж, е по-дълъг от един календарен месец.

 

Тук следва да се съобрази също и специалното правило на § 8 от ДЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., където е предвидено, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2022 г., се зачита за трудов и осигурителен стаж.

 

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. б от ЗЗО „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до  25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася." Щом лицето е осигурено на друго основание, няма да се дължат здравноосигурителни вноски по договора за допълнителен труд.