Напускане с предизвестие - болничен и ползване на отпуск

По въпрос №1:

Предизвестието е волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което ще се осъществи след изтичане на определен период от време – на определен срок, броим в календарни дни. Давайки предизвестие работникът/ служителят може да прекрати трудовия си договор без да е необходимо да сочи мотиви, които са довели до това негово решение.  

Предизвескието трябва да бъде отправено в писмена форма. Правото на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до работодателя. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението.  

Предизвестието при прекратяване на безсрочните трудови договори, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ може да бъде минимум 30 дни (календарни дни), но не повече от 3 месеца.  

Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е важен за двете страни по трудовото правоотношение – и за тази отправила предизвестие и за предизвестената страна. Съгласно чл. 326, ал. 3, изр. 1 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. По аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се прекратява, е денят, в който изтича срока на предизвестието. Времето на предизвестие е нормално работно време, през което работникът може да ползва платен или неплатен отпуск – в случай, че му е разрешен от работодателя такъв. Той може да ползва и отпуск за временна неработоспособност, но какъвто и отпуск да ползва той не удължава срока на предизвестие, нито удължава срокът на трудовия договор.

В чл. 326, ал. 3 от КТ е предвидена една възможност за удължаване на срока на предизвестието по отношение на материално отговорни лица. Материално отговорно лице е работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Възлагането може да е изрично – в трудов договор, длъжностна характеристика или отделна заповед на работодателя, но материално отговорни могат да са и лица, на които без да им е възложено, фактически извършват такава дейност (без заповед и дл.характеристика). При тези длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по чл. 326, ал. 2 от КТ времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

Внимание заслужава въпросът за специалната закрила при уволнение по чл. 333, ал.1 от КТ, но следва да подчертая, че ако работникът е дал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 2 от КТ, това основание НЕ ПОЛЗВА специална закрила и рабодателят НЕ СЛЕДВА да изиска и получи разрешение от Инспекцията по труда при прекратяване на трудовия договор, по инициатива на работника, с предизвестие, на основание чл. 326, ал.2 от КТ.

По въпрос № 2:

Към настоящия момент единствената възможност за едностранно предоставена на платен годишен отпуск, без искане от страна на работника, е чл. 173, ал. 4 от КТ.  Нормата предвижда три хипотези. Те са:

При престой повече от 5 работни дни. За да е законно това основание работодателят трябва да е обявил престой и този престой да продължава повече от 5 работни дни. Състоянието на престой е обективен факт, за настъпването на който работодателят не дължи изрично и поименно уведомяване на работниците…” За обявяването на престой е препоръчително издаването на заповед на работодателя, в която да се посочи кои работници са в престой. Платения годишен отпуск (непогасения по давност платен годишен отпуск) може да се предостави едностранно на работниците или служителите, след 5-тия работен ден на престоя. Възможно е, в тези случаи да се предостави отпуск не само за настоящата, но и за предходни години. Тази възможност се извежда от текста на разпоредбата, даваща право на работодателя да предостави „платения годишен отпуск“.

Във втората хипотеза на чл. 173, ал. 4 от КТ е предвидено, че работодателят може да предостави принудително, без съгласието на работника или служителя, платен годишен отпуск, и то за настоящата година, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители. Тази формулировка в Кодекса на труда е твърде неясна, но е доразвита с разпоредбата на чл. 37б, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Разпоредбата предвижда едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват едновременно платен годишен отпуск на това основание.  

Третата хипотеза дава възможност на работодателя да предоставя платения годишен отпуск от предходната година едва през следващата година. Доразвиване на тази възможност е направено в чл. 37б от НРВПО. От там именно се прави извода, че процедурата, която следва да се използва, е: работодателят писмено да е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Работодателят предоставя отпуска, когато работникът или служителят не е поискал, след поканата да ползва отпуска до края на същата календарна година. Поканата следва да бъде получена от работника или служителя. Възползвайки се от отправената му покана, той може да избере да ползва целия или част от отпуска за съответната година. Едва след като работникът или служителят не се възползва от тази възможност, до изтичане на съответната календарна година, в която е бил поканен да ползва отпуска, работодателят придобива правото, през следващата календарна година, да му предостави неизползвания платен годишен отпуск от предходната година. Той може да му предостави част от отпуска, но е възможно да предостави и целия, неизползван през миналата година, платен годишен отпуск. В този правен режим може да се ползва както основния, така и допълнителния платен годишен отпуск, а правото е в рамките на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 от КТ.

Относно правото на работника да поиска да ползва платен отпуск по време на предизвестието, както беше казано по-горе, ако работодателят му разреши – той може да ползва отпуск (платен или неплатен) за времето на предизвестие. Може да му се разреши толкова отпуск, колкото е времето на предизвестие, но не и повече от срока на предизвестие. След изтичане на срока на предизвестие трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона и остатъка от платения отпуск се изплаща като обезщетение по чл. 224 о КТ за ниезползван платен годишен отпуск. Правото на ползване на платен годишен отпуск, както и на всеки друг вид платен или неплатен отпуск се прекратява с прекратяването на трудовото правоотношение.

По въпрос № 3: Текста на предизвестието не е нормативно определен. Работникът следва да изрази ясно и недвусмислено волята си, да даде предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия договор. Няма пречка предизвестието да бъде формулирано по съответния посочен начин.

Относно  молбата „след изтичане срока на предизвестието да оформите трудовата ми книжка и да ми я предадете“, такава може да отправи работник, чиято трудова книжка се съхранява от работодателя.

В случай, че тя се съхранява от работника, той е длъжен да я предостави на работодателя, след прекратяването на трудовото правоотношение, за да може да му бъде оформена и незабавно върната от работодателя.
 

 

 

Нормативна рамка

Наредба за работното време, почивките и отпуските

КТ