Дата на изплащане на трудово възнаграждение

Размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са елементи от задължителното съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ). Щом страните са постигнали съгласие по тях и са встъпили в трудовото правоотношение, последващата едностранна промяна от работодателя представлява неизпълнение на задълженията му. Налице е забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение, която дава право на работника или служителя да прекрати трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Разбира се, ако работодателят счита, че за него би било по-целесъобразно да изплаща възнагражденията на по-късна дата през месеца, следващ месеца, за който те се дължат, няма пречка да предложи на служителите допълнителни споразумения към трудовите договори в този смисъл. Това обаче е въпрос на преговори и постигане на съгласие между страните, а не на едностранни действия от работодателя.

Ако считат, че с действията си работодателят нарушава трудовите им права, работниците и служителите могат да потърсят защита по административен или по съдебен ред.

С уважение:

Още за трудови възнаграждения:

Нормативна рамка

КТ