Удържане на неотчетен авансов отчет от последно възнаграждение на напуснал служител

Във въпроса не е уточнено дали работникът е материално отговорно лице или не. В случая това определя начина на реализиране на имуществената отговорност.

Не се разбира дали работникът е с ръководни функции или не, като това също е от съществено значение за реализиране на имуществената отговорност досежно нейния размер.

Ако лицето не е МОЛ и не е с ръководни функции, то работодателят може да реализира спрямо него ограничена имуществена отговорност, докато съществува трудовото правоотношение. Кодексът на труда предвижда два възможни механизма за осъществяването ѝ, в зависимост от това дали служителят приема констатациите на работодателя относно основанието и размера на наложената му отговорност или не. В случай че производството по търсене на ограничена имуществена отговорност бъде завършено до момента на прекратяване на трудовия договор, то в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение може да се начисли вземането, което има работодателят, и да се направи удръжка от трудовото възнаграждение по реда на чл. 272, ал. 1, т. 6 от КТ.  В заповедта за търсене на ограничена имуществена отговорност следва да уточните размера на причинените Ви от работника вреди. Включете в заповедта подробни мотиви, за да създадете у работника необходимата яснота за противоправното му поведение, причинената загуба, конкретизирайте факта, че нарушението е допуснато при и по повод изпълнението на трудовото му правоотношение. Пълнотата и детайлността на заповедта ще Ви бъдат от полза при евентуалното подлагане на законосъобразността на заповедта на съдебен контрол. Следва да се отбележи, че ограничената имуществена отговорност по чл. 210 от КТ на работника е определена в зададени от законодателя лимити - за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Когато се касае за служител с ръководни функции, отговорността е завишена: ако вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Уговореното възнаграждение за определяне на размера на имуществената отговорност е това, посочено в трудовия договор, което е формирано от основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - т.е. брутното трудово възнаграждение на работника или служителя.

Обезщетението за тази вреда се осъществява по реда на чл. 210 КТ, при изпълнение на уредената процедура по издаване и връчване на заповед с основанието и размера на вземането. В случая вредите се изразяват в неотчетени аванси за съответния месец и година, като следва посочите и конкретната сума - 1000 лева. Размерът на вреда, причинена от работника, по небрежност при изпълнението на трудовите му задължения е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. От момента на връчване на заповедта за работника или служителя започва да тече едномесечен срок, в който той може да оспори основанието и/или размера на отговорността. В случай че в едномесечния срок не постъпи оспорване от работника или служителя, Вие може да удържите дължимата сума от трудовото му възнаграждение, по реда на чл. 272, ал. 1, т. 6 от КТ. Ако работникът оспори заповедта по чл. 210, ал. 3 от КТ, Вие може да предяви иск Вие ще следва да докажете основанието и размера на отговорността по съдебен ред и страните ще са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение.

След прекратяване на трудовото правоотношение Вие може да се позовете на чл. 210, ал. 5 от КТ и по реда на чл. 410 от ГПК да поискате издаването на заповед за парично задължение, когато събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото му възнаграждение.  

Ако Вашият работник е материално отговорно лице, Вие имате по-широк кръг правни възможности. На първо място може да удължите срока на предизвестие по реда на чл. 326, ал. 3 от КТ - до два месеца, за да установите липсата по основание и размер. Съществува още една особеност - за ангажиране на отговорността за липса е предвиден удължен давностен срок. Той е 10 години от деня на причиняването на вредата.

Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ предвижда, че МОЛ е работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. МОЛ отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения, а при липси – в пълен размер. Липсата на парични или материални ценности е вреда с неустановен произход, т.е. състояние на неотчетност. Същественото в случая е, да не е невъзможно да се установят причините за установената липса, поради което законът установява презумпция за виновност на отчетника за констатираната липса. Ако служителят успее да докаже конкретната причина за липсата, съставът на увреждането вече не може да се квалифицира като липса, съответно той няма да понесе такава отговорност. Обратно, ако не съумее да приведе оневиняващи го доказателства, отчетникът ще понесе тази най-строга по вид отговорност.

Като вид пълна имуществена отговорност отговорността за липси се реализира по съдебен ред. Необходимо е липсата да бъде установена и документирана преди прекратяване на трудовото правоотношение.