Работа на два трудови договора - в Германия и у нас

Краткият отговор е, че спрямо лицето се прилага социалното законодателство в Германия, а българският работодател не следва да удържа и да внася  осигурителни вноски за лицето.

Основанията за този отговор са:

В случая, описан във въпроса, спрямо българският гражданин, който полага труд в две държави членки: България и Германия, приложимото осигурително законодателство се определя според правилата, предвидени в Регламент на (ЕО) № 883/2004 и по-специално на Дял II, чл. 11 - чл. 16, защото спрямо българския гражданин е налице трансгранична ситуация. Трансгранична ситуация е налице, когато с цел упражняване на труд, едно лице пресича граници между държави, които прилагат регламента и това са границите на България и на Германия.

Основният принцип, установен в Регламент на (ЕО) № 883/2004 е, че лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка и това е държавата членка, на територията на която се полага трудъ. Принципът е известен като lex loci laboris и е посочен в чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Приложението на принципа lex loci laboris изисква лицето обичайно да пребивава на територията само на едната държава членка. Този факт се определя според центъра на жизнените интереси на лицето.

Както е посочено в запитването, лицето пребивава на територията на Германия над 183 дни годишно, с изключение на 30 дни отпуск, когато то посещава България. Следователно може да се направи изводът, че центърът на жизнените интереси на лицето е Германия.

Когато има полагане на труд по трудови договори в две държави членки, то за да се прилага принципа lex loci laboris в Германия, лицето трябва да работи за германския работодател не по-малко от 25% от работното време и да получава не по-малко от 25% от месечното си възнаграждение от германския работодател. Ако изпълнява тези критерии, лицето следва да се обърне към компетентните органи в Германия, които да определят приложимото осигурително законодателство за него на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009). С издаване на формуляр А1 в Германия ще се установи по безспорен начин, че приложимото спрямо лицето осигурително законодателство е  това на Германия и  съответно Германия  е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която лицето би следвало да ползва съответните обезщетения.

Когато Германия е компетентна по отношение социалната сигурност на лицето, то българският работодател не следва да подават за това лице декларации образец 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на министъра на финансите и да внасят осигурителни вноски по българското законодателство.

Лицето може да работи по два трудови договора, като приложимото законодателство ще бъде това на Германия.

Ако лицето остане без работа, то може да се регистрира като безработно в България според правилата на българското законодателство. Отговорът на въпроса дали може да се регистрира като безработно на борсата в Германия е от компетентността на институции в Германия, защото е възможно да има допълнителни изисквания, които са предвидени. За целта лицето трябва да направи запитване в Германия. След като е въведен общ принцип lex loci laboris, то ще се зачита в България този трудов стаж, който е придобит в Германия.