Определяне на секвестируемата и несеквестируема част от дохода
Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров
доц. д-р Андрей Александров
на 21 Ян 2022
Въпрос:
➤ Работя по граждански договор всеки месец. Възнаграждението ми варира от 820 до 850 лева. По-често е 820 лв. Тъй като имам ЛКК, не ми удържат данъците, които се удържат на моите колеги. Това е единственият ми доход. Поръчител съм на една колежка по заем, която има запор. Съответно този запор се отнася и до мен и ми се удържа от възнаграждението всеки месец. За месец март по запора ми бяха удържани около 130 лева. При условие че възнаграждението ми е 820 лева, колко трябва да ми удържа касиерката, като се има предвид, че нямам семейство и деца?
Отговор:
Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.
В Тълкувателно решение № 2/ 2013 от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС се пояснява: „Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата.“ Разпоредбата на чл. 446, ал. 2 от ГПК предвижда, че месечното възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Следователно за целите на определянето на секвестируемата, респ. несеквестируемата част от дохода, се взема нетният размер на възнаграждението. Ако приемем, че лицето получава нетно възнаграждение от 820 лв. на месец, секвестируемата част, изчислена по правилата на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК е 1/3 от 820 или 273.34 лв. Същевременно обаче важи и абсолютната несеквестируемост на доходи до размера на минималната работна заплата, която би се нарушила, ако изпълнението се насочи върху цялата пропорционално определената част по чл. 446, ал. 1 от ГПК. Ето защо секвестируемата част от дохода ще се определи на 820 – 650 = 170 лв. Удръжки могат да се направят върху тази сума. Без допълнителна информация няма как да се даде категоричен отговор защо са извършвани удръжки в по-нисък размер (посочените в запитването 130 лв.). Възможно е например от този доход да се правят и други удръжки, които намаляват базата (нетния размер на възнаграждението); да се правят паралелни плащания по други запори и т.н. Препоръчително е въпросът как е формиран размерът на удръжките да се отнесе към възложителя по гражданския договор (платец на дохода), защото той е запознат с всички обстоятелства по случая. С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
|
Нормативна рамка
ГПК |
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "9 експертни решения за трудовоправни отношения"!
Подобни статии от категория Заплата
17Юли2024
Допълнително възнаграждение за ОНС доктор
от доц. д-р Андрей Александров
на 17 Юли 2024
26Юни2024
Допълнително възнаграждение за образователна степен доктор
от проф. д-р Любка Ценова
на 26 Юни 2024
17Юни2024
Документиране на welcome бонус, изплащан на част от служителите
от Аспасия Петкова
на 17 Юни 2024
28Май2024
Определяне дали възнаграждението е с постоянен характер
от Аспасия Петкова
на 28 Май 2024
14Март2024
Увеличение на трудовото възнаграждение при срочен ТД
от доц. д-р Андрей Александров
на 14 Март 2024
22Февр2024
Допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при повременна работа
от доц. д-р Андрей Александров
на 22 Февр 2024