Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за служител без необходимия стаж

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи на работник или служител, който към датата на уволнение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Съгласни чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

 

За да възникне задължение на работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, трябва едновременно да са налице две условия:

1. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

2. прекратяване на трудовото правоотношение.

 

Условията за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО)  през 2025 г. са както следва:

1 За жени: възраст - 62 г. 4 м.; стаж: 36 г. 8 м.

2. За мъже: възраст - 64 г. 8 м.; стаж: 39 г. 8 м

 

В поставения въпрос се казва, че към датата на прекратяване служителят не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е имал изискващия се осигурителен стаж, и от тук би следвало, че лицето няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

 

Преценката дали един служител има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.