Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и полагаемост на клас прослужено време

Посоченото в запитването обезщетение е за оставане без работа. Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

По принцип за всички обезщетения, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение, съществуват общи правила. Според чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Уредбата е детайлизирана в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват основната работна заплата за отработеното време, както и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.

Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от НСОРЗ (или т.нар. „клас прослужено време“) е допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер (чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ), следователно то задължително се включва в основата за изчисляване на обезщетението. Ако работодателят е изплатил обезщетение в по-нисък от дължимия размер, разликата може да бъде търсена по съдебен ред.