Майчинство за управител по ДУК

Преди да се даде конкретен отговор на поставените въпроси е удачно да се направи една по-обща бележка: фондовете на краткосрочното обществено осигуряване са така устроени, че в тях не могат едновременно да постъпват осигурителни вноски и да се изплащат осигурителни обезщетения на едно и също лице. Затова и ако по време на изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или майчинство възникне основание за осигуряване и започнат да се внасят осигурителни вноски в същия фонд, обезщетение не се изплаща. Основанието за това е разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО:  "Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи."

 

Следователно по поставените в запитването въпроси накратко може да се обобщи следното:

По първия въпрос – отговорът е отрицателен. Управителите и прокуристите на търговски дружества са осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за всички осигурени социални рискове. В осигурително отношение може да се каже, че те са приравнени на работниците и служителите по трудово правоотношение. Получаването на възнаграждение по договор за управление и контрол формира осигурителен доход, от който се удържат и внасят вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и не може да продължи паралелно с получаването на такова обезщетение.

 

По втория въпрос: Въпреки че договорът за управление и контрол е приравнен на трудовия в осигурително отношение, това не го прави трудов договор. Става дума за договор, регулиран от гражданското и търговското право, който създава мандатно правоотношение между дружеството и управителя. За разлика от трудовото законодателство, което урежда голяма част от съдържанието на трудовия договор с императивни норми и не позволява отклонения от тях, при гражданските договори водеща е свободата на договаряне. Страните могат да уговорят такива права и задължения в отношенията си, каквито намерят за удачно. В този смисъл няма пречка да се предвиди, че ако поради каквато и да било причина управителката не получи обезщетение от НОИ, същата ще бъде компенсирана от дружеството.

 

По третия въпрос: Изпълнителите по граждански договори също са осигурени лица по смисъла на чл. 4 КСО, но не по ал. 1, а по ал. 3 от цитираната разпоредба – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тъй като по граждански договор не се дължат осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, по принцип няма пречка изпълнителите да получават едновременно възнагражденията си по гражданския договор и обезщетение за майчинство. Тук обаче трябва да се вземе предвид, че при евентуална проверка от страна на контролните органи, е много вероятно да се установи опит за заобикаляне на закона, който да доведе до неблагоприятни последици за осигуреното лице. Ако осигурената продължава да е вписана като управител в Търговския регистър в периода, в който получава обезщетение, и по сключения граждански договор осъществява дейности по управление на дружеството (макар и прикрити под формата на граждански договор), не е изключено осигурителният орган да поиска връщане на изплатените обезщетения. Затова и за конкретния случай този вариант не е препоръчителен.

 

По четвъртия въпрос: Осигуряването винаги е функция на полагането на личен труд. Ако се получава доход, който не е срещу полагане на труд (напр. доход от наем), той не формира осигурителен доход. В този смисъл може да се помисли за вариант за изплащане на суми на лицето, за които изобщо не се дължат осигурителни вноски.

 

Ако подобно плащане не може да се оправдае от счетоводна гледна точка, е разумно да се помисли и за варианта за изплащане на уговорените между страните суми след приключване на периода, в който осигурената получава обезщетения, свързани с майчинството.