Вие сте тук: Трудови правоотношения Кодекс на труда Командировъчни за служител, който ще пътува ежедневно до работното си място в друг град

Командировъчни за служител, който ще пътува ежедневно до работното си място в друг град

Отговор, предоставен от
Красимира Гергева Екперт

на 27 Авг 2021

Tags: командировкаразходидопълнително споразумение

Въпрос:

➤ В трудовите договори със служителите за месторабота е посочено седалището и адреса на управение на фирмата, което в случая е село Панчарево, като фирмата има различни обекти в цяла България. В момента отваряме нов обект в гр. Перник. Управител на новия обект в Перник ще бъде наш дългогодишен служител, който ще пътува с личния си автомобил всеки ден до Перник и обратно. Той сам се съгласи на това, реално лицето живее в гр. София. Длъжни ли сме да му изплащаме командировъчни? Може ли да се договори само бонус или друг вид плащане за горивото? Може ли да се промени с допълнително споразумение местоработата, т.е. да посочим гр. Перник., въпреки че той ще пътува всеки ден и няма да остава там да спи, тъй като живее в гр. София? Може ли да му признаваме за данъчни цели разходите за гориво, които са направени с личния му автомобил и ако да, как се оформя документално това?

Отговор:

Ако работниците/ служителите са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им месторабота, която съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ обикновено е седалището на фирмата, имат право на командировъчни пари. В тази връзка е необходимо да се спази реда за командироване посочен в Раздел II на Наредбата за командировките в страната.

Имате право да промените мястото на работа на работника/ служителя с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ, като се посочи гр. Перник. В тази връзка, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ в тридневен срок от промяната на работното място на лицето в друго населено място, с което се променя кодът по ЕКАТТЕ следва да подадете в НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Ако лицето е командировано, тогава разходите за гориво се признават съобразно чл. 13 от Наредбата за командировките в страната. В другият случай, за да бъдат признати разходите за гориво на личният автомобил на работника/служителя за данъчни цели, е необходимо отношенията между дружеството и физическото лице във връзка с използването на личния автомобил да бъдат офирмени, като се спазват изискванията на данъчния закон, като се определи наемна цена. Наемната цена следва да е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. По този начин дружеството ще отчита разходите за експлоатация /гориво и смазочни материали/, а физическото лице, което притежава превозното средство, ще получава доход от наем. Физическото лице като получател на дохода от наем за ползването на превозното средство ще има задължение след изтичане на календарната година да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, да определи и да внесе дължимия данък.

За да бъдат обаче признати разходите, свързани с експлоатацията на превозното средство, трябва да се докаже реалното им използване в дейността на дружеството. В тази връзка съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Необходимо е да имате издадена фактура, за закупеното гориво и пътен лист или пътна книжка, в която да са отразени маршрутът и изминатите километри.

С уважение: