Електронни ваучери за храна - разход или част от заплатата

Отговор: Ваучерите за храна са една от най-широко използваните, но за съжаление и практически проблемни социални придобивки. Това се дължи от една страна на паралелната уредба на материята в трудовото и в данъчното законодателство. От друга, значение има и развиващата се административна практика на приходната администрация – през годните експертите на НАП са застъпвали различни становища по теми, свързани със социалните придобивки.

Според дефиницията, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

От 2014 г. насам приходната администрация константно приема, че критерият „общодостъпност“ на социалната придобивка не е нарушен, ако с решение на общото събрание на работниците и служителите или със заповед на работодателя е прието ваучерите за храна да се предоставят на база на реално отработените дни (Разяснение № 24-34-90 от 29.09.2014 г. относно прилагане на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)). Оттук се обосновава и изводът, че няма пречка при определянето на размера на ваучерите да се съобразява и броят отработени часове.

Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск,
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.

Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна (без ваучери на служителите, които ползват дългосрочен отпуск и 50 лв. месечно за всички останали служители, независимо дали имат 1 или 21 отработени дни в месеца), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.