Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при промяна на работодателя

Промяната на работодателя е вид изменение на трудовото правоотношение, при което спрямо една от страните по това правоотношение – работодателя – настъпва правоприемство. Правната уредба на този институт в българското трудово право се съдържа основно в разпоредбите на чл. 123 и чл. 123а от КТ, където са посочени възможните форми на промяна (например преобразуване на дружества, промяна на собствеността, отдаване на предприятието под наем, аренда и т.н.) и най-важните им последици. Цялостната логика на режима е да не се допусне засегнатите от промяната работници и служители да понесат негативите от едно решение, което по принцип зависи от преценката на работодателите и на което персоналът трудно би могъл да повлияе. Трудовоправният режим на промяната на работодателя гарантира запазването на заетостта и то при съществувалите преди промяната условия на труд.

Ето защо и чл. 12, ал. 3 НСОРЗ изрично указва, че в случаите по чл. 123 и 123а от КТ при определянето на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита и времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя. На това правило трябва изрично да се акцентира, предвид разпространената практика при промяна на работодателя да се сключват допълнителни споразумения с работниците и служителите, които често изменят съществуващите условия на труд и могат да засегнат получаваните възнагражденията.

С уважение:

Още за допълнително трудово възнаграждение:

Нормативна рамка

КТ