Заплащане на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при договори по чл. 114 от КТ

Представеният по-долу отговор следва последователността на зададените въпроси:

По първия въпрос: Изложеното разбиране е вярно. Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Следователно ще се дължи винаги, ако договорът по чл. 114 от КТ е основен (първи по време на сключване). Ако има друг основен договор и той е за непълно работно време, също ще се дължи допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по договора по чл. 114 от КТ, но частично – до допълването на работното време до нормалната продължителност.

По втория въпрос: Удостоверяването на обстоятелството дали един трудов договор е първи или последващ за служителя е негов ангажимент. Работодателят няма как „служебно“ да придобие подобна информация, а тя е от съществено значение както за изчисляването на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, така и например за разпределението на работното време и спазването на почивките.  

По третия въпрос: Не съществува правен механизъм, по който един кандидат за работа да принуди потенциален работодател да сключи трудов договор с него. Преценката дали да встъпи в трудово правоотношение е на работодателя и няма пречка той да откаже по различни съображения, включително изложените.

Теоретично някои кандидати за работа могат да формулират оплаквания за проявено дискриминационно отношение, но подобна претенция трудно може да се аргументира. Най-малкото, не е налице ясен дискриминационен белег по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В допълнение, и вече сключени договори по чл. 114 от КТ могат да се прекратят сравнително лесно по преценка на работодателя – основанието е чл. 334 от КТ, предизвестието е 15-дневно, а заповедта изобщо не трябва да се мотивира.

По четвъртия въпрос: По въпроса има формирана административна практика. Напр. според Писмо на МТСП № 26-565/15.01.2007 г. (в същия смисъл са и отговорите на МТСП, Дирекция "Индустриални отношения" от 20.01.2010 г.; Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" от 05.05.2011 г. и др.): „изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 или чл. 111 КТ, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Законът не съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ 4-месечен период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Освен това, няма изискване тези четири месеца да са в рамките на една календарна година. От това следва, че част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следваща календарна година. Следва да се има предвид още, че законът не предвижда прекъсване на съответния период, за който е дадено съгласието, с времето, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск.“