Възнаграждения за услуги, предоставени от СОЛ

➤ Полагането на личен труд от собственици или съдружници в търговски дружества, за който получават възнаграждение, е основание за осигуряването на тези лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (като самоосигуряващи се лица). Те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

 

Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния му размер. Окончателният месечен осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

 

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, когато самоосигуряващото се лице получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършва самоосигуряващото се лице, не попълва и сметка за изплатени суми, когато лицето е попълнило декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

 

Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. При условие, че предприятието изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация, предприятието - платец на дохода не изготвя сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и не удържа авансов данък, а изплаща брутния доход на лицето.

 

На базата на сключения между страните граждански договор самоосигуряващото се лице следва да издаде фактура за извършената услуга. Обикновено това е първичният счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч. (Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: (1) наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; (2) дата на издаване; (3) наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; (4) предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.)