Удръжки при запор - приложимо законодателство и примери

Член 202 от ДОПК „Запор върху вземания на длъжника“

Чл. 202. Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които третото задължено лице има сметки.

 

Член 213 от ДОПК „Имущество, подлежащо на принудително изпълнение“

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;

4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

5. (в сила от 01.01.2024 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно; за доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; ако трудовото възнаграждение е в размер под петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата, принудително изпълнение не се насочва върху цялото трудово възнаграждение.

(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:

1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;

2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;

4. вземанията за издръжка, определени от съда.

 

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

…..

5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата.

 

Пример:

1. Средна работна заплата за второто тримесечие според данните от НСИ е 1957 лв. 50 на сто: ( 1957:2 – 780:2 = 588.50 лв.) 

Минимална заплата от 780 лв. за 2023 г.

Несеквестируемата сума за длъжниците по публични вземания за третото тримесечие, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1368.50 лв. (780 + 588.50)

 

2. Средна работна заплата за третото тримесечие според данните от НСИ е 2000 лв. 50 на сто: 1000.00 лв., 

Минимална заплата от 780 лв. за 2023 г.

Несеквестируемата сума за длъжниците по публични вземания за четвъртото тримесечие, които работят и получават трудово възнаграждение,

става 1390.00 лв. (2000:2 – 780:2 =  1390 лв.)

 

За четвъртото тримесечие на 2023 г. в НСО не виждам данни, но минималната работна заплата за първото тримесечие на 2024 г. е 933 лв.

Несеквестируемата сума за длъжниците по публични вземания за 2024 г. се взимат от данните за четвъртото тримесечие на 2023 г. от НСИ. За тези лица, които работят и получават трудово възнаграждение, става:

Ххххх : 2  = уууууу

933 : 2 = 466,50

466,50 + уууууу = това ще е несеквестируетата сума за длъжника.  Но аз сега не знам каква ще е цифрата за четвъртото тримесечие на 2023 г. в НСИ.

 

За да се прецени какъв трябва да е размерът на удръжката, работодателят трябва да се съобрази с няколко условия.

 

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

 

Съгласно чл. 446, ал. 2 от ГПК, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

 

Съгласно ал. 3 на чл. 446 от ГПК,  ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

 

Съгласно чл. 446а от ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

 

Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

 

Аз считам, че ваучерите за храна в размер на 150 лв. не са трудово възнаграждение, те се дават на всеки работник или служител в еднакъв размер като социална придобивка и те не трябва да се имат предвид при изчисление на удръжките.

 

Има три критерия, от които зависи запора на заплатата и те са:

-какво е нетно възнаграждение на длъжника;

-каква е минималната работна заплата;

-дали длъжникът има деца, които издържа.

 

Нетното възнаграждение е сумата, която получавате по банка, след като работодателят е удържал всички данъци и осигуровки, които е необходимо да се внесат.

 

В зависимост от горните критерии се получават 4 варианта, в които може да попадне лицето.

 

Вариант 1 – Нетно възнаграждение под минималната работна заплата (МРЗ)

В този случай цялото възнаграждение е несеквестируемо, което означава, че не могат да се правят удръжки.

 

Вариант 2 – Нетно възнаграждение между  една МРЗ и две МРЗ

Удръжките са:

-Без деца: 1/3 от нетна заплата;

-С деца: 1/4 от нетна заплата.

 

Вариант 3 – Нетно възнаграждение между две МРЗ и четири МРЗ

Удръжките са:

-Без деца: 1/2 от нетна заплата;

-С деца: 1/3 от нетна заплата.

 

Вариант 4 – Нетно възнаграждение над четири МРЗ

Уръжките са:

-Без деца: горницата над две МРЗ;

-С деца: горницата над две и половина МРЗ.

 

Като се имат предвид тези обстоятелства, тогава ще може да се прецени каква ще бъде удръжката. Пример: Брутна заплата 2000 лв. Ваучери 150 лв. Мисля, че ваучерите не са трудово възнаграждение, а са социална придобивка и не трябва да се имат предвид. 

 

От 2000 лв. се приспадат данъци и осигуровки. Преценява се дали задълженото лице има деца. Преценява се, че минималната работна заплата е 933 лв. В зависимост от това се правят удръжките.

 

Зависи, какво е преценил ЧСИ и какви указания е дал той. Не е без значение за какво е запора. Консултирайте се и с него.

 

Поради това, трябва да прецените обстоятелствата, и в зависимост от това да определите удръжката.