Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Санкциониране на служители, отказали да положат законосъобразно разпореден извънреден труд

доц. д-р Андрей Александров Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров
Въпрос:

➤ В производствен цех имаме голяма поръчка и се налага персоналът да работи извънредно. По принцип това не се случва често, а е по-скоро изключение – за по един-два часа след работно време, няколко пъти в годината. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличението по закон. Въпреки това има служители, които категорично отказват да останат след работа. Имаме ли право да санкционираме служителите, които отказват извънреден труд? 


Отговор:
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По общо правило извънредният труд е забранен (чл. 143 от КТ). Такъв труд, особено ако се полага системно, е от естество да увреди здравето и работоспособността на работниците и служителите.

Колкото и нежелателно явление да е полагането на извънреден труд и законът да се стреми в максимална степен да го ограничава, не може да не се отчита, че някои ситуации все пак го оправдават. Изключенията са посочени в чл. 144 от КТ, като от всички основания за допустимост на извънредния труд най-широко формулираните и практически най-често използвани са: „за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време“ и „за извършване на усилена сезонна работа“. Изглежда, че и разглежданият тук случай попада в някоя от тези хипотези.

Следва да се отбележи, че полагането на извънреден труд, дори когато е допустимо по изключение, е лимитирано до максимални, определени в закона размери (вж. чл. 146 от КТ). По социалнозакрилни съображения не се допуска полагането на извънреден труд от някои категории работници и служители в по-уязвимо положение (непълнолетни, бременни и др.) Когато извънреден труд се полага по разпореждане на работодателя, чл. 15 от НРВПО изисква да се издаде заповед. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Ако извънреден труд се полага от лице, за което важи относителна забрана (т.е. тя може да се преодолее с изричното му съгласие, както е например при майките с деца до 6-годишна възраст), работодателят трябва да вземе това съгласие в писмена форма за всеки отделен случай. Полагането на извънреден труд е свързано и с редица правила за неговата отчетност. Накрая, положеният извънреден труд подлежи на заплащане с увеличение по чл. 262 и сл. от КТ.

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отказът се прави писмено, като задължително се посочват причините, поради които работникът или служителят счита полагането на извънреден труд за незаконосъобразно. Съгласно чл. 17, ал. 2 от НРВПО работникът и служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава XVIII КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.

От казаното може да се обобщи, че ако са спазени всички правила за законосъобразно полагане на извънреден труд, работникът или служителят не може да откаже да работи. Отказът му ще представлява нарушение на законно нареждане на работодателя и може да доведе до налагане на дисциплинарно наказание, включително дисциплинарно уволнение. Обратно, ако не са спазени императивни правила на закона, напр. продължителността на извънредния труд надхвърля законовия максимум, работникът или служителят има правото изрично да откаже да полага такъв труд. Евентуално наложено дисциплинарно наказание заради такъв отказ ще е незаконно и може да бъде отменено от съда.

С уважение:
 
доц. д-р Андрей Александров
 
 

БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

Решени практически казуси за всеки ТРЗ служител

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Решени практически казуси за всеки ТРЗ служител"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x