Обезщетение при пенсиониране при работа в 2 дружества с еднакъв собственик
проф. д-р Любка Ценова
на 30 Авг 2022
Въпрос:
➤ Служител e работил при работодател 6 години, след което е прехвърлен в друго дружество на същия работодател. Във второто дружество служителят работи 4 години. Има ли право служителят на обезщетение от 6 брутни заплати при пенсиониране, тъй като е работил общо 10 години в дружества с един и същ собственик?
Отговор:
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение за 2 месеца или за 6 месеца може да се изплати само веднъж.
Важно! Правото на обезщетение при пенсиониране, което се разглежда, има две редакции до 22 декември 2020 г. и след тази дата. Това създава известни колебания при прилаганото на разпоредбата.
До 22 декември 2020 г. правото на обезщетение при пенсиониране беше в размер на 6 брутни работни заплати и се дължеше от работодател на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
След изменението в сила от 22 декември 2020 г. разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е по-благоприятна за работниците и служителите в сравнение с предходната и сега се прилага новият текст.
Предпоставки за прилагане на чл. 222, ал. 3 от КТ /последна редакция/:
За да възникне право на обезщетение на основание на чл. 222, ал. 3 от КТ е необходимо да са изпълнение следните две предпоставки:
Първо: Вашият служител да отговаря на изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Абсолютно законово изискване, за да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажа на служителя да са изпълнени.
Второ: Трудовото правоотношение на служителя с работодателя да е прекратено към момента на изплащане на обезщетението. За придобиване правото на обезщетение е без значение основанието за прекратяване на трудовия договор - дали се прекратява по искане на служителя или по искане на работодателя, както и дали се прекратява безсрочен или срочен трудов договор.
Как да се разбира разпоредбата: „общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия:
Група предприятията са две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Това определение е дадено в § 2а от Допълнителните разпоредби на КТ, който препраща към § 1, т. 5 от Допълните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Следователно текстът от КТ „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор на служителя.
Как се определя размерът на дължимото обезщетение:
Преценката за размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се прави в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, а не към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата на отпускане на пенсията.
Когато повече от 10 години от трудовия стаж на служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.
Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.
Извод, според фактите, посочени в запитването, Вашият случай попада в хипотезата: един и същ собственик на предприятията, т.е. един и същ работодател. Препоръчвам внимателно да прочете посочените текстовете и настоящето разяснение, за да прецените дали отговаряте на изискванията.

Важно! Правото на обезщетение при пенсиониране, което се разглежда, има две редакции до 22 декември 2020 г. и след тази дата. Това създава известни колебания при прилаганото на разпоредбата.
До 22 декември 2020 г. правото на обезщетение при пенсиониране беше в размер на 6 брутни работни заплати и се дължеше от работодател на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
След изменението в сила от 22 декември 2020 г. разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е по-благоприятна за работниците и служителите в сравнение с предходната и сега се прилага новият текст.
Предпоставки за прилагане на чл. 222, ал. 3 от КТ /последна редакция/:
За да възникне право на обезщетение на основание на чл. 222, ал. 3 от КТ е необходимо да са изпълнение следните две предпоставки:
Първо: Вашият служител да отговаря на изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Абсолютно законово изискване, за да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажа на служителя да са изпълнени.
Второ: Трудовото правоотношение на служителя с работодателя да е прекратено към момента на изплащане на обезщетението. За придобиване правото на обезщетение е без значение основанието за прекратяване на трудовия договор - дали се прекратява по искане на служителя или по искане на работодателя, както и дали се прекратява безсрочен или срочен трудов договор.
Как да се разбира разпоредбата: „общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия:
Група предприятията са две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Това определение е дадено в § 2а от Допълнителните разпоредби на КТ, който препраща към § 1, т. 5 от Допълните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Следователно текстът от КТ „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор на служителя.
Как се определя размерът на дължимото обезщетение:
Преценката за размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се прави в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, а не към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата на отпускане на пенсията.
Когато повече от 10 години от трудовия стаж на служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.
Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.
Извод, според фактите, посочени в запитването, Вашият случай попада в хипотезата: един и същ собственик на предприятията, т.е. един и същ работодател. Препоръчвам внимателно да прочете посочените текстовете и настоящето разяснение, за да прецените дали отговаряте на изискванията.
С уважение:

БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "ТРЗ практика – готови решения за отпуски, трудови и граждански правоотношения "!
Подобни статии от категория Обезщетения
24Март2025
Изчисляване на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при напускане на служител
от Теодора Дичева
на 24 Март 2025
02Февр2024
Обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 на педагогически специалист с регистриран ЕТ
от проф. д-р Любка Ценова
на 02 Февр 2024
15Дек2023
Право на обезщетение по чл. 222 от КТ за работник, подал документи за ранно пенсиониране
от проф. д-р Любка Ценова
на 15 Дек 2023