Обезщетение по чл 222, ал. 3 при прекратяване на трудов договор с преподавател на 71 г.

На 01.09.2018 г. прекратихме трудовия договор на хабилитиран преподавател на 71 г. /роден на 09.09.1947 г./ и същият предяви претенции за обезщетение по чл 222, ал. 3 от КТ. Преподавателят е назначен при нас на  07.05.2012 г. и е представил документи за наличието на 38 г. и 2 м. трудов стаж към момента на сключване на трудовия тоговор с ВСУ. Към датата на назначаване същият според нас е бил с придобити права за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лицето е освободено от предишния си работодател на 04.05.2012 г. и към тази дата е бил на 64 г. и 8 м. и е притежавал трудов стаж 38 г. и 2 м., но не му е изплатено обезщетение по чл 222, ал. 3 от КТ. Основателнителни ли са претенциите на хабилитирания преподавател относно нашето задължение за изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 от КТ. Това че предходният му работодател не е изпълнил законовите изисквания за изплащане на обезщетението, дават ли основание на лицето да изисква това от нас?