Брой дни във временна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1.основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2.мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3.мястото за получаване на възнаграждение.

Съгласно чл. 14. от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки осигурителят/ предприятието ползвател трябва да поддържа регистър на трудовите злополуки.

В наредбата няма образец на регистъра, но се описва какво трябва да съдържа:
1. номера и датата на декларацията за трудова злополука;
2. входящия номер на декларацията в териториалното поделение на НОИ;
3. трите имена и ЕГН (ЛНЧ за чужд гражданин) на пострадалия;
4. мястото и времето на злополуката;
5. номера и датата на разпореждането на териториалното поделение на НОИ за приемане или за неприемане на злополуката за трудова;
6. последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт);
7. броя на дните (календарни и работни) от злополуката.

Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.

Осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване. Посоченият срок има инструктивен характер и с изтичането му не отпада задължението на осигурителя да декларира злополуката.

Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да я декларират в срок една година от злополуката.

При деклариране на трудова злополука от осигурителя се прилагат:
- декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
- екземпляр от протокола за извършено разследване от осигурителя;
- писмени обяснения на пострадалия;
- писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката, и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
- копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
- копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – болничен лист; епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
- други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.

След като е издаден някой от изброените по-горе документи със срока на трудовата злополука, този срок се записва във графата „Брой на дните календарни или работни от злополуката“.

Наредбата изисква за поддържане на регистъра и за съхраняване на декларациите да бъде определено лице, като изрично е посочено, че това става с писмена заповед.

Декларациите за трудова злополука се съхраняват не по-малко от 5 години, считано от датата на регистрацията.

Всеки осигурител/ предприятие ползвател има право да определи по-дълъг срок за съхранение, особено от гледна точка на това, че понякога съдебните дела за тежки злополуки е възможно да продължат повече време, когато преминават през няколко инстанции.
 

С уважение:

Още за трудова злополука: