Беседа при освобождаване – Част I

Освобождаването може да има три основни причини - по собствено желание, съкращение или уволнение. Ситуацията е твърде различна при всяка от тях:


Например, ако има приятели сред персонала, които са му били предани, хора, които са му правили лични услуги и пр.


Независимо от тези различия обаче, ако ръководителят се е придържал плътно към “върховното ръзпоредителство на дейността”, ако вместо емоционални престрелки е следвал проблемно решаваща стратегия, насочена към висока ефективност на дейността, то раздялата може да протече уравновесено, дори конструктивно.


Ако служителят напуска по лични съображения, то няма проблем да бъде получено искреното му мнение за проблемите, които вижда в организацията и управлението, за затрудненията, които е срещал и т. н.

Ако не излага никакви съществени основания, много вероятно е да напуска защото е неудовлетворен и ръководителят сигурно има съществена заслуга за това. В този случай е още по-важно да се разбере какви пропуски и слабости по негово мнение има в работата на мениджъра. 

При правилно процедиране в по-ранните фази, дори съкращаваните или уволняваните служители могат да бъдат предразположени към откровен разговор на сбогуване, на който да изразят своето отношение към пропуските в организацията и управлението на ръководителя. Стига да е било уважавано тяхното лично достойнство и мерките, които се взимат “срещу тях” да са обективно обусловени, а не плод на пристрастията и неуравновесените реакции на началника.

Затова, в рамките на предупредителния срок, ръководителят следва да си припомни и дефинира като въпроси всички по-значителни различия, които е имал със служителя през последните шест месеца. Какво напускащият мисли за проблема, за избраното решение, за постигнатия резултат? Какво е чувствал и чувства сега? Как другояче би било по-добре да се постъпи? И т. н. Дори да не получи необходимите му отчетливи отговори, самото припомняне и анализиране на тези ситуации е добра загрявка за самодиагностика и обещаващо начало за напредък на ръководителя.


След обичайното посрещане и настаняване в кабинета на ръководителя следва преходна част – общ разговор за състоянието на нещата около напускането, проблеми, самочувствието на индивида и т. н. Тонът е приветлив, без упреци, с оптимистичен поглед към бъдещето.