Задължителни осигурителни вноски за самостоятелно заети лица, които се движат в рамките на Европейския съюз - част 3

Разгледаното малко по-горе основно правило гласеше, че лицата осъществяващи дейност като самостоятелно заети на територията само на една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава. Същевременно самостоятелна заетост, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка, се счита за извършвана в тази държава–членка (основание чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Следователно лицата, които обичайно осъществяват дейност като самостоятелно заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава. 
 

Пример: Гражданин на Германия осъществява дейност като самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд, плаващ под флага на България. Лицето е обхванато от българското законодателство в сферата на социалната сигурност.  
 

Пример: Гражданин на България работи като самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд, плаващ под флага на Германия. Лицето е обхванато от немското законодателство в сферата на социалната сигурност.

При наличие на такава ситуация самостоятелно заетото лице е задължено да уведоми компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага (основание чл. 15(1) Регламент (ЕО) № 987/2009). Ако спрямо лицето се прилага българското законодателство, уведомяването се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-238) в компетентната териториална дирекция на НАП. При получено уведомление и наличие на основанията, компетентната институция удостоверява приложимото законодателство чрез издаване за съответния период на формуляр А1.  

В разглежданите случаи понятието „командироване“ не следва да се възприема буквално и да се отъждествява с разбирането, което влагаме в него от гледна точка на трудовото законодателство. Под командироване на самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка по скоро се има предвид временно извършване на дейност от самостоятелно заетото лице на територията на държава-членка, различна от неговата държава по произход или установяване. Правилото е въведено с разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и гласи следното: „Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца“.

Очевидно разпоредбата въвежда изключение от lex loci laboris (основното правило) и поставя три решаващи условия, за да може самостоятелно заетото лице, което само временно извършва работа в друга държава–членка, да остане подчинено на законодателството на изпращащата държавата–членка.