Въвеждане на намалено работно време

Между намаленото и непълното работно време има съществена разлика.

Непълно е работното време, чиято продължителност е част от продължителността на нормалното или намаленото работно време, определена в нормативен акт. Непълното работно време се установява по споразумение на страните по трудовото правоотношение в съответствие с чл. 138 от КТ или се въвежда едностранно от работодателя по реда и при условията на чл. 138а, ал. 1 и 2 от КТ. Обикновено при непълно работно време трудовото възнаграждение на работника или служителя се определя пропорционално на отработените часове спрямо законоустановената продължителност на работното време.

Намаленото работно време има законоустановена продължителност. За работници и служители, които извършват работа при специфични условия на труд и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, се установява намалено работно време (чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ). Право на намалено работно време на това основание имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. Целта е да се намали продължителността на пребиваването в работната среда на работници и служители, които извършват определени видове работи, за да се предотврати нейното влияние върху тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.

Правилата за намаленото работно време имат императивен характер. Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата (6- или 7-часов работен ден), се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/ групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от Наредбата).

Смисълът на изричните разпоредби на чл. 137, ал. 4 от КТ и чл. 7 от Наредбата е да се гарантират правата по трудовото и осигурителното законодателство на работниците и служителите, които работят при намалено работно време. Тези работници и служители ползват всички права на работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време. При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение, трудовият стаж, отпуските и другите права по трудовото правоотношение, свързани с продължителността на работното време.

Намалено работно време се установява и за работниците и служителите, ненавършили 18 години (вж. чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 305, ал. 3 КТ)

С уважение:
 

Още за работно време:

Нормативна рамка

Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време

КТ