Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Пълна имуществена отговорност и имуществена отговорност за липси

доц. д-р Андрей Александров Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров

Пълна имуществена отговорност
 
Пълна е отговорността, когато работникът или служителят дължи пълно възстановяване на всички причинени от него вреди на работодателя. Тя е приложима в случаите, когато:
(а) вредата е причинена умишлено;
(б) е в резултат на извършено престъпление или
(в) е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, а в резултат на действия на работника или служителя като на всеки друг гражданин.
 
Пълна е и отчетническата имуществена отговорност за липси.
 
Пълната имуществена отговорност е отговорност за непозволено увреждане (деликт) и не съдържа специфики на плоскостта на трудовото право, които да я отличават от режима в общото гражданско законодателство (чл. 45 – 54 ЗЗД).
 
На обезвреда при нея подлежат всички преки имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), както и неимуществените вреди, понесени от работодателя. Всъщност фактът, че страните се намират в трудово правоотношение помежду си, няма особено значение за тези спорове – те биха се развили по сходен начин и ако такава договорна връзка не съществуваше. Ако работник в склад за строителни материали извърши кражба от стоките в склада, отговорността му няма да е по-различна от тази на всяко друго лице, извършило същото противоправно деяние.
 
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя, се осъществява само по съдебен ред (чл. 211 КТ). Това е редът на общия граждански исков процес, а когато вредата е настъпила в резултат на извършено от работника или служителя престъпление, е възможно да се приложи специалният ред на разглеждане на граждански иск в наказателния процес.
 
Удръжки от трудовото възнаграждение могат да се правят само на основание влязло в сила осъдително съдебно решение. На това правило следва изрично да се акцентира, защото не са редки случаите в практиката, при които работодатели търсят пълна обезвреда за претърпени от тях вреди, като директно извършват удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя. Такива удръжки не са предвидени в разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ, следователно не могат да се правят без съгласието на работника или служителя.
 
Имуществена отговорност за липси
 
Кодексът на труда урежда и отговорността за липси като типичен отчетнически деликт. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената от отчетника вреда, ведно със законната лихва върху главницата от деня на причиняването или откриването ѝ (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ).
 
Липсата на парични или материални ценности е вреда с неустановен произход, т.е. състояние на неотчетност. Същественото в случая е, че е невъзможно да се установят причините за това състояние, поради което законът установява презумпция за виновност на отчетника за констатираната липса. Ако съответният работник или служител успее да докаже конкретната причина за липсата (напр. че трето лице е извършило кражба от повереното му имущество или то е унищожено от природно бедствие), съставът на увреждането вече не може да се квалифицира като липса, съответно той няма да понесе такава отговорност. Обратно, ако не съумее да приведе оневиняващи го доказателства, отчетникът ще понесе тази най-строга по вид отговорност. Понятието „материално-отговорно лице“ отразява именно това – че лицето носи отговорност за поверено имущество, включително по-голям риск при загубване или разпиляване на имуществото.
 
Като вид пълна имуществена отговорност отговорността за липси се реализира по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 417, т. 9 ГПК предвижда акта за начет като документ, на основата на който заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение. Когато вземането се основава на такъв документ, съдът може да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Една особеност на производството при предявяване на иск за ангажиране на отговорността за липса (както и в случаите на солидарна отговорност на причинителя на вредата с трето възползвало се от нея лице) е удълженият давностен срок. Той е 10 години от деня на причиняването на вредата. Целта е закрила на интересите на работодателя.
доц. д-р Андрей Александров


 

БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

ТРЗ експертите съветват: 12 най-четени казуса и техните решения

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "ТРЗ експертите съветват: 12 най-четени казуса и техните решения"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x