Осигуряване на различни основания

➤ Удачно е отговорът на поставените въпроси да започне от последния: В съдебната и административната практика се наблюдават известни противоречия по въпроса може ли управител на търговско дружество да сключи и трудов договор с дружеството. Според МТПС (становище с № 26-184 от 19.04.2010 г. и отговор от 18.12.2018 г., публикуван на уебсайта на МТСП в  рубриката „Въпроси и отговори“, „Трудово право“) това е забранено по силата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (забрана за договаряне сам със себе си). Ако управителят на дружеството подпише трудовия договор и за работодател, и за работник или служител, това нарушава двустранния му характер и липсва възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. ВКС също потвърждава, че забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е приложима към сключения между управителя и представляваното от него дружество трудов договор, но допълва, че същата може да бъде преодоляна с даването на съгласие от дружеството, чрез неговия върховен орган - общото събрание на съдружниците (Решение 149 от 10.03.2020 г. на ВКС, 2-ро т. отд., Решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС, 1-во т. отд.). Други съдебни решения пък приемат, че липсват нормативни пречки управителят да сключи трудов договор с дружеството, при условие, че трудовите функции се различават и не се покриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление.
 

Като се абстрахираме от тези колебания, очевидно в случая договорите вече са сключени, изпълняват се и само теоретично съществува възможността трудовото правоотношение да бъде обявено за недействително. Съгласно чл. 74, ал. 2 КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс. Казано с други думи, ако не възникнат спорове, които да доведат до разглеждането на тези въпроси от съда, двата договора ще продължат да съществуват паралелно.

По въпроса за осигуряването: „водещо“ е осигуряването по трудовия договор. При наличие на повече от едно основание за осигуряване съгласно чл. 6, ал. 11 КСО осигурителните вноски се внасят в следния ред:

• доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;

• доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

• осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

• доходи за работа без трудово правоотношение.
 

Осигуряването се провежда за всяко от основанията поотделно, като осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Щом по трудовия договор е достигнат максималният осигурителен доход, отпада задължението за осигуряване на второто основание (договора за управление). 
 

По въпроса за съотношението между двата договора: те изобщо не са в съотношение на основен и допълнителен, защото договорът за управление не е трудов договор – той е вид договор за поръчка/мандат, т.е. граждански договор, приравнен на трудовия само за данъчни и осигурителни цели.