Командироване на служител, назначен на безсрочен ТД с българска фирма, за период от 2 - 3 седмици месечно в държави от ЕС

Във връзка с планирани чести командировки (2–3 седмици месечно) в различни държави членки на ЕС – с цел изпълнение на служебни задължения в рамките на една и съща длъжност и трудово правоотношение на наш служител, възникват следните въпроси:
1. При наличие на писмено съгласие от служителя, следва ли командировките да се третират по чл. 121 или чл. 121а от Кодекса на труда? Възниква ли риск от необходимост за прилагане на режима за трансгранично предоставяне на услуги (чл. 121а), предвид регулярния характер и смяната на приемащата държава всеки месец?
2. Има ли изискване за предварително уведомление към приемащата държава, спазване на минималните условия на труд в съответната държава (напр. минимално възнаграждение, работно време, условия на почивка)?
3. Какви са ограниченията по отношение на продължителност и честота на командировките (вкл. по отношение на осигуряване и избягване на постоянна заетост в чужбина)?
4. Има ли разлика в режима при командироване в повече от една страна от ЕС в рамките на годината?
5. Какви документи следва да се изготвят за всяка командировка, както и какви документи следва да се съхраняват и представят при евентуална проверка от чуждестранен или български орган (НАП, ИТ, НОИ)?
Бихме се радвали да получим и коментар относно рискове, добри практики и препоръки за съответствие с приложимото европейско и национално законодателство.