Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се
  • Въпроси и отговори
  • Модели документи
  • Срокове за плащания и отчети
  • Законодателство
  • Новини
  • Обнародвания на държавен вестник
  • Какво всеки лидер трябва да знае за стреса

    PortalTRZnormativi.bg Отговор, предоставен от
    PortalTRZnormativi.bg
    Кой е подложен на по-силен стрес: шефът или служителите му? Ако попитате шефовете, те ще посочат себе си. Но грешат. Служителите на нелидерски позиции са подложени на по-голям стрес. И в много случаи той има негативни последици за представянето им на работа.
     
    Нека разгледаме две проучвания на Гари Д. Шърман. В първото участват служители и мениджъри от средно и висше държавно и военно равнище. Възложено им е да преминат образователна програма в Харвард. Служителите са показали по-високи нива на кортизол - физически индикатор за стрес. Те са имали и по-високи нива на тревожност, която също е показател на стреса.
     
    Второто проучване изследва как чувството за контрол се отразява за намаляване на стреса. Този път са изследвани група от мениджъри на средно и високо държавно и военно ниво. За да определят чувството за контрол, изследователите се вглеждат в две неща. Едното е броят подчинени, другото - авторитетът за взимане на решения по отношение на подчинените. Резултатите от изследването подкрепят теорията, че чувството за контрол над много подчинени намалява стреса. Тук и нивата на кортизол, и нивата на тревожност са регистрирани като по-ниски.
     
    Стресът, който убива, и стресът "предизвикателство".
     
    В сърцето на горните две проучвания лежат ефектите от стреса. Независимо от репутацията си, той не е изцяло лош. Важно е какъв тип е и в какви количества идва. Твърде малко стрес води до отегчение. Твърде много стрес води до здравословни проблеми. Определено равнище обаче - стресът "предизвикателство" - стимулира хората да показват най-доброто от себе си.
     
    "Убиващият" стрес от липсата на контрол върху работата, е нездравословен и води до вредно поведение. Независимо дали ще замръзнете, ще се гневите, ще бягате от проблемите - няма значение. Подобно поведение вреди на фирмата и кариерата. Подкопава продуктивността и иновативността. За да поддържате ефективността и представянето на служителите си, поддържайте оптимални нива на стреса. Да отправяте предизвикателства, които са "здравословни".
     
    Фирмената култура и стреса.
     
    Обикновено, когато става дума за стрес, се избистрят три типа фирмена култура.
     
    Първата се гради от контрола на индивида. Отличава се с ръководители, които нарочно не дават на служителите си предизвикателни задачи. Оказват контрол на всяко равнище от работата. Подобно управленско поведение увеличава вредния стрес и не се възползва от полезния.
     
    Втората е културата на безразличието. Тук служителите са толкова затрупани с работа, че не могат да установят добри взаимоотношения. Нямат възможност да напаснат ролите си в компанията. Този тип култура също води до нездравословен стрес.
     
    Третият тип култура - на свързването - успява именно в тази задача. Тя осигурява добро общуване между лидери и служители. Установява емпатия и разбирателство. Работодателите показват доверие към персонала, като му поставят предизвикателни задачи. Изпълними и реализируеми, които помагат за развитието на кадрите. В подобна култура се генерира здравословен стрес. Такъв, който способства за израстване и подобряване на уменията. А и създава вътрешно разбирателство, яснота за ролите от отговорностите на всеки от компанията.
     
    Не забравяйте, че прекаленият стрес води до заболявания. Независимо колко е важен бизнесът Ви за Вас, здравето винаги ще е по-важно. И Вашето, и това на хората Ви.
     
    източник: entrepreneur.com

    БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

    9 експертни решения за трудовоправни отношения

    Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
    Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "9 експертни решения за трудовоправни отношения"!

    Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

    x