Какво е действието на различните видове мениджмънт върху мотивацията

В работата си  можете да изберете следните мениджърски принципи: мениджмънт чрез делегиране, чрез резултати, при изключения, чрез личен контакт, както и модела Нарцбург.
 
 
Този принцип цели не само делегиране на задачите, а и  възможността на служителите да поемат отговорност за делата си. Делегирането не цели само облекчаване на мениджърите от някои задачи, а на първо място се желае използването на опита и познанията на даден служител.

 
 
Този принцип на практика нюансира мениджмънта чрез делегиране. Той описва как трябва да се делегира дадена задача, определяйки целите. Ръководството ще определи целите заедно със служителите. Как ще се постигнат тези цели е задача и избор на служителите. Този начин на делегиране дава голяма свобода на действие на служителите, ограничен само от контрола по изпълнение на първоначалната цел.

На практика доста смътно се различават мениджмънта чрез делегиране и този чрез определяне на целите.
 
 
Мениджмънтът чрез определяне на целите и този чрез резултатите си приличат, но не могат да се объркат. Контролът по постигане на целите означава надзор, от началото до крайната фаза на изпълнение на целите. Определянето на целите се извършва под формата на партньорство. Kонтролът на резултатите не предполага предварително определени по общо съгласие цели. Резултатите могат да бъдат и продиктувани. Освен това, резултатите са не само отбелязаните като изпълнение, без да се проследи траекторията на реализацията им. Ефектът на мотивацията зависи до голяма степен от вида на определената цел. Мотивацията може да бъде много ниска в случаите на продиктувани резултати.
 
 
Според този принцип, мениджърът се появява само ако служителят не се справя сам с дадена ситуация. Обикновено служителят е човекът, който признава за появата на проблем. Това предполага и много опит. Освен това, между служителите и шефа трябва да съществуват колегиални отношения, базирани на доверие.
 
❐ Шефът трябва да е сигурен, че при появата на проблем служителят ще поиска съвета му.
❐ Служителят се нуждае от разбиране от страна на шефа, за да не бъде санкциониран.

 
 
Моделът Харцбург се базира на принципа на мениджмънта чрез делегиране. Задачите обаче не се делегират на едно лице, на цял екип. Отговорността за тези задачи се разпределя между членовете на респективната група.   Мениджърът ще одобри само решенията на служителите, преследващи дадена част от целите.  Делегирането не цели изпълнението на частична цел (например: получете продукт с качество х). В рамките на дадена програма за разработване на продукти, това ще означава нещо като например, решението даден продуктов вариант да съответства на стратегическа група цели (продуктът да бъде с качество у, да струва z,  да  има  продажби  v  и т.н.). Моделът Харцбург промотира мотивацията чрез високата самостоятелност и чрез принадлежността към екип.
 
 
Този вид мениджмънт предполага личния контакт между служителите и мениджъра. Служителите с ограничен контакт до шефа си, като тези от производството например, най- високо оценяват този подход. Чувството на принадлежност създава доверие и мотивация.