Как да понесете критиката на шефа

Колкото е важно да приемем, че не сме безгрешни, толкова е важно и да се примирим с факта, че не сме съвършени.

Това в особена степен важи за служебния живот. Независимо колко старание сте положили, винаги има шанс Вашият мениджър да не остане напълно доволен. Независимо колко часове, упорит труд, проучвания и корекции Ви е отнела последната Ви задача, независимо колко Вие самите харесвате резултатите, винаги може да се окаже, че са нужни корекции.

В подобни случаи – в състояние на афект – е съвсем лесно да направите две заключения:
а) шефът Ви е прекалено взискателен
и/ или
б) той не може да се справи с Вашата работа, никога не я е вършил, затова не оценява усилията Ви.

В някои определени случаи ще сте прави. Съществуват свръхперфекционисти сред шефовете. Има и такива мениджъри, които считат само своята работа за трудна и не са склонни да признаят, че и Вие полагате усилия.

Дори и Вашият шеф да е такъв, не бива да пренебрегвате градивната му критика. Пък и да с е ядосвате, че трябва да поправите нещо в изпълнението на задачата си, само ще Ви загуби времето.

Как обаче да се с правите с (естественото) инстинктивно негодувание?
 

Ако сте тук просто за да си получавате заплатата, не следва да Ви интересува никаква критика. Просто си свършете работата и ще си получите парите.
Ако обаче това не се отнася за Вас, е важно да си припомните какъв е смисълът на работата Ви. В крайна сметка ние се трудим, за да осигурим просперитет на фирмата, в която работим. Да, точно така – на нея, не на самите себе си. Защото ако работим в просперираща фирма, ще имаме възможност и да се развиваме като професионалисти, и да получим повишение, и да взимаме по-добра заплата. Винаги, когато Ви критикуват, помислете за това – всяка стъпка към подобрение Ви прави по-добри служители, а по-добрите служители работят в по-добри фирми.


Всяка критика Ви дава възможност да научите нещо ново. В днешния динамичен свят просперират хората, които умеят да учат през целия си живот. Онези, които остават в крак с новите тенденции. Приемайте посочването на грешките Ви като стремеж на шефа Ви да Ви направи още по-добри. Осъзнавайки това, ще спрете да слушате накърненото си его и ще се заловите за работа. А това винаги е по-продуктивно, отколкото да се ядосвате или изнервяте.


Може да сте изключителен софтуерен инженер, а шефът Ви да Ви накара да коригирате изготвения от Вас софтуер, въпреки че си няма представа как сте го разработили. Той обаче гледа на Вашия продукт от потребителска гледна точка – а потребителите Ви не са софтуерни инженери, нали?
За да се уверите, че начинът, по който изпълнявате задачите си, удовлетворява нуждите на колеги, партньори и клиенти, Ви трябва именно второ мнение. Нужен Ви е някой, който познава целите на компанията, знае какво трябва да се свърши е наясно какво следва да се постигне. Шефът Ви е именно този човек. Той Ви носи още едно предимство – познава, дори и само в общи рамки, работата, с която се занимавате.


Да речем, че сте горепосоченият софтуерен инженер, а шефът Ви не разбира особено много от софтуерно инженерство. Вие разбирате ли нещо от мениджмънт? Можете ли да ръководите екип от хора, които по цял ден седят пред компютъра? Искате ли да отговаряте за представянето на всеки един от тях и да се отчитате пред голямото началство? В крайна сметка всеки в една фирма има своята задача – тази на шефът Ви е да следи да се справяте с работата си добре. И в частност и да посочва грешките Ви, за да ги поправите, дори и рискувайки да си навлече недоволството Ви.
 
Никак не е приятно да бъдеш критикуван. Може да Ви раздразни, ядоса, дори натъжи. Но когато Ви се случи, не забравяйте две неща:
1) Дори и великите писатели са имали редактори.
2) Народът е казал: „Две глави мислят по-добре от една.”