Договорено непълно работно време при условията на сумирано изчисляване

Минималната продължителност на междудневната почивка е установена в разпоредбата на чл. 152 от КТ и тя е 12 часа. Вероятно объркването идва от изчисление, което би се получило при пълно дневно работно време с продължителност от 8 часа. Ако е установено сумирано изчисляване, в едни работни дни може да се работи повече на брой часове, а в други – по малко, като идеята е усреднено броят на работните часове за периода на сумираното изчисляване да отговаря на нормалната продължителност. (Вж. чл. 9б, ал. 1 НРВПО: При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.) Дните, в които се отработват повече часове обаче, не могат да нарушават императивното правило на междудневната почивка на чл. 152 от КТ. Казано с други думи, ако продължителността на работното време според трудовия договор е 8 часа и се работи при условията на сумирано изчисляване, в един работен ден е недопустимо да се надхвърли границата от 12 часа, защото ще се наруши междудневната почивка. Тази горна граница съвпада със споменатите в запитването „50 на сто“ повече работни часове.

Следва да се отбележи обаче, че трудовото ни законодателство не урежда подобно ограничение, валидно за всички хипотези на работа при сумирано изчисляване на работното време. Ако трудовият договор е сключен за 6 часа, в края на периода на сумирано изчисляване положените часове труд трябва да са равни на броя работни дни по календар, умножени по 6. Ако часовете са повече, ще е налице извънреден труд. Вън от това няма ограничение в отделни дни през периода на сумирано изчисляване да са положени например 11 час труд, което не нарушава междудневната почивка на работника или служителя.