Договор с подизпълнител турски гражданин

Отговорът е принципен, тъй като няма достатъчно информация  в запитването.

1. Няма пречка българска фирма да има договорни отношения с физическо лице от Република Турция, което да осъществява дейност в полза на българската фирма.

2. Възможностите за българската фирма са да сключи трудов договор с лицето или да сключи граждански договор с него за извършване на определена работа /дейност/ за българската фирма.

3. Документът, който лицето Ви представя - CERTIFICATE OF TAX, доказва, че лицето има данъчен номер. Това удостоверение е аналогично на документа, който НАП издава на българските лица, че имат регистрация с данъчен номер –ЕГН-ти им, когато подадат своята първа данъчна декларация /чл. 82, ал. 2 от ДОПК./.
 
4. Възможностите Ви да сключите трудов договор с лицето изискват то да има право на пребиваване и в България, а Вие не посочвате такава възможност във въпроса си. И затова не е предмет на отговора. Ако сключите трудов договор с лицето, трябва да уведомите НАП, съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ.
 
5.  Можете да сключите граждански договор с лицето от Турция, като уговорите права задължения, начин на плащане на възнаграждение, социални и  здравни вноски и данъци.
 
6. Документите, които трябва да имате към договора, са документите, които се изискват в България, като: документи за  образование, трудов стаж, автобиография, свидетелство за съдимост, издадено от турската страна, документ за правоспособност, ако такава се изисква, мястото, от където ще се извършва дейността, как ще предава и приема извършената работа и други според Ваша преценка. Тези договори не подлежат на регистрация в НАП.
 
7. При работа по граждански договор, за да се изясни данъчното третиране, следва да се установи характера на услугата. Ако се приеме, че е дейността е консултантска, тогава съгласно българското законодателство ще се счита, че доходът от източник в страната по аргумент на разпоредбите на чл. 8 ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ.
 
8. Възнаграждения за технически услуги по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКПО са плащания с източник България за всякакви услуги от консултантско естество, извършени от чуждестранно лице.

9. Когато доходът не е реализиран от определена база в България, същият подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 т. 7 от ЗДДФЛ.  

10. Съгласно СИДДО с Република Турция изразът "професионални услуги" включва по-специално независими научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

11. За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение /по граждански договор/ е трудова дейност, която се обхваща от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО.  

12. Чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО предвижда, че лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

13. Чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО предвижда, че лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Следователно в зависимост от размерът на получаваното заплащане от гражданският договор ще се определи размерът на осигуровките, които Вие и лицето трябва да внасят в България.

14. В случай че чуждестранните лица нямат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не възниква основание за здравно осигуряване.

15. При определяне на задължението за осигуряване на чуждестранните физически лица се имат предвид с приоритет и съответните договори за социална сигурност по които България е страна. Между Република България и Република Турция има подписано само Споразумение за изплащане на българските пенсии в Република Турция.

16. В конкретния случай, когато не е налице договор за социална сигурност, по който България е страна, и е определено за приложимо българското осигурително законодателство (ДОО и ДЗПО), не е от значение обстоятелството дали лицата са осигурени на друго основание в съответните държави.

17. Когато в СИДДО с Република Турция се предвижда друго данъчно третиране, различно от ЗДДФЛ, СИДДО се прилага по реда на глава шестнадесета, раздел ІІІ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.