Заплащане на дневни командировки за служители на линия от България до Германия

Имаме линия от България до Германия през Румъния, по която се плащат дневни командировки плюс работни часове по минимална ставка за Германия или Австрия. След прочита на долупосочения текста и консултация с юрист смятам, че линията се квалифицира с подчертаните точки и не сме длъжни да плащаме работни часове за Германия и Австрия, а само дневни командировъчни в размер до 100 евро на ден. От счетоводството на фирмата ми казват, че няма как да се пренебрегне заработката в Германия, Белгия и т.н. В този случай има ли законово основание да се избегне плащането на работните часове? Ако да, по коя точка и как би трябвало да изглежда командировъчното в този случай?
От Директива (ЕС) 2020/1057 произтича, че водачите, извършващи транспортни дейности в държави-членки, различни от държавата-членка, където е установен работодателят на водача, са командировани, когато извършват следните операции:
1) Превози по кръстосана търговия – разбират се като транспортни операции, извършвани между две държави-членки или между държава-членка и трета държава, нито една от които не е държавата на установяване7 на превозвача, извършващ тези операции;
2) каботажни превози – разбират се като вътрешни транспортни операции чрез наемане или срещу възнаграждение, извършвани временно на територията на държава членка от превозвач, установен в друга държава-членка 8.
Водачът не се счита за командирован, когато извършва:
1) международни двустранни превози9 – разбират се като транспортни операции въз основа на договор за превоз от държавата-членка, в която е установен превозвачът (държава-членка на установяване), до друга държава-членка или до трета страна, или от друга държава-членка или трета страна до държава-членка на установяване;
2) ограничени допълнителни дейности по товарене и/или разтоварване (т.е. превози по кръстосана търговия, както е описано по-горе), извършвани в контекста на двустранни превози в държавите-членки или трети държави, през които водачът преминава;
3) транзитно преминаване през територията на държава-членка без извършване на дейност по товарене или разтоварване;
4) начален или последен етап от комбиниран превоз, както е определено в Директива 92/106/ЕИО на Съвета13, в случай че частта от пътя сама по себе си се състои от международен двустранен превоз.