Политиката за заплатите и пенсиите у нас се диктува от ретроградни норми

Анализ на проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България. Анализът е изготвен въз основа на експертна разработка на СИБ.

 

В Бюджет 2016 не е налична политика на доходите, съобразена с нуждата от догонване на средноевропейското равнище и раздвижване на потреблението. Заплатите, пенсиите и социалните плащания се извеждат от ограничените възможности на рестриктивния бюджет и са подчинени на ретроградната догма, която битува сред част от бизнес средите, че увеличението на трудовите възнаграждения резултатира в нарастване на безработицата.

 

Заложените темпове и размери на увеличението на минималната работна заплата /МРЗ/, въпреки стремежът да продължи да се използва този инструмент, в условията на силна съпротива от работодателските организации, са недостатъчни, дори символични.

 

Като страна с най-ниски доходи в ЕС и продължаващ спад на разполагаемите доходи в домакинствата, страната ни би трябвало да се ангажира с далеч по-амбициозни цели, обвързани с издръжката на живота, структурните дефицити на пазара на труда и значително скъсяване на дистанцията със средните равнища в ЕС през следващия прогнозен период.

 

Във връзка с това поставям следните въпроси:

 

Защо не са формулирани целите и разчетите на оповестените повишения на минималната работна заплата през 2016-2017 г.? Какви са съображенията 2018 г. да е нулева година - без увеличение в размера на МРЗ?

 

Припомням, че принципно минималната работна заплата следва да осигури необходимите разполагаеми средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и нискоквалифицирана работна сила. Ако за критерий вземем линията на бедността (ЛБ) по SILC, например за 2014 г. от 323.75 лв. и като първа стъпка се ограничим до минимално необходимите разполагаеами средства за издръжка, МРЗ още през 2014 г. би трябвало да възлиза на 413 лв. Следователно, заложените увеличения през 2016 и 2017 г. не ни доближават до обективната, приета в Европейския съюз линия на бедността. Изоставането на България от европейското равнище ще се съхрани и дори може да се увеличи.

 

Позицията на СИБ, изразена няколкократно през 2014 г. и 2015 г. е, че ситуацията с държавния дълг на страната ни е изключително рискова и дори взривоопасна.

 

За две години България си позволи удвояване на държавния дълг и излезе на първо място в ЕС по темпове на неговото нарастване. Предупреждаваме, че тази политика ни вкарва в опасна дългова спирала, от която пострада цяла група европейски държави. Отделно е въпросът за целесъобразността и ефективността на използване на взиманите кредити и прозрачността при тяхното изразходване.

 

В Бюджет 2016 специално внимание се обръща на следните решения и предложения: налице е опит да се очертае средносрочна макрорамка, която да служи като основа за продължаване на наследената от години консервативна бюджетна политика - за 2016 г. и за периода до 2018 г. Тази финансова и бюджетна философия обаче е спорна не само поради постъпателното, но предпазливо увеличение на минималната работна заплата.

 

В този си вариант предложеният законопроект и съпътстващите го разработки не отговарят на основните предизвикателства пред финансовата система, и по-общо, пред икономиката като цяло.

 

За пореден път се пренебрегва изискването да се прилага на програмния принцип при разработването на бюджета, както и за предоставяне на достатъчно време за публична, институционална и експертна дискусия.

 

За поредна година като водещ приоритет във фискалната политика на правителството се залага на едностранното и самоцелно съхраняване на стабилността на публичните финанси. Как ще се реализира тази цел, при депресивна и дефлираща икономика, не е ясно.

 

Изрично следва да се подчертае, че освен годишните опити да се постигне устойчив икономически растеж единствено посредством строги бюджетни ограничения – т.е. следвайки сляпо неолибералния вариант на т.нар. политика остерити не доведоха до положителни резултати.

 

Сериозно е подценена функцията на държавата за насърчаване на ПЧИ и раздвижване на вътрешната кредитна и инвестиционна дейност. Страната ни не разполага с Национална инвестиционна стратегия, както и със стратегия за високотехнологична реиндустриализация. Което е изключение в ЕС и принципно се различава от успешните антикризисни мерки, които са приложени в страните от Централна и Източна Европа, постигнали траен растеж на БВП през втората фаза на кризата от 3-3,5% .

 

Отново е пренебрегната ролята на активната данъчна политика в осигуряването на нарастващи приходи в бюджета, най-вече по линия на преките данъци. България отново прави изключение с упоритото си придържане към модела на плоския данък, което е в противоречие с доминиращите европейски тенденции и системи, прилагащи принципа на прогресивното данъчно облагане.

 

Сред водещите приоритети и цели на финансовата политика изобщо не намират място най-големите предизвикателства пред България: крайното неравенство в доходите, масовата бедност, демографският срив и некачественото здравеопазване. Тези проблеми са отбелязвани системно от европейските партньори и международните финансови институции като особено рискови, като генериращи икономическа стагнация, социална и политическа нестабилност.

 

Предлага се за пореден път нелогичен и необоснован подход при индексацията на старите и новоотпусканите пенсии за осигурителен стаж и възраст. По-конкретно се предвижда :

 

> старите пенсии да се осъвременяват както до сега от 1 юли всяка година: с 2.5 % през 2016 г.; с 2.7 % през 2017 г. ; и с 2.8 % през 2018 г.;

 

> новите пенсии да се индексират с повишена тежест на всяка година осигурителен стаж: от 1.1 % през 2016 г. до 1.13 % през 2017 г. и 1.16 % през 2018 г.

 

Обръщаме внимание на вносителите на проектобюджета за 2016 г. и средносрочната програма до 2018 г., че социалните последици от тези решения са крайно негативни. Понеже те водят до задълбочаване на изоставането на размерите и равнището на старите пенсии от размерите и равнището на новоотпусканите пенсии на лица с еднакъв принос за пенсионната система, т.е. до социална дискриминация. Нещо повече - при такъв двоен стандарт ще се задълбочи и без това обществено неприемливото подоходно и имуществено неравенство. И още - продължава практиката за изкуственото и никому ненужно противопоставяне на различните поколения пенсионери.

 

И през следващия 3-годишен период очевидно няма да бъде изпълнен ангажиментът за премахване на тавана на пенсиите и последователно спазване на принципа техният размер да отразява напълно трудовия и осигурителен принос на гражданите. Препоръчваме този въпрос да се обсъди внимателно и отговорно в парламента.

 

Обръщаме специално внимание на разминаването между обявените в правителствената програма амбициозни цели за снижаване на безработицата и преодоляване на структурните диспропорции, от една страна, със заложените в проектобюджета средства за финансиране на оповестената напоследък активна политика на заетост, от друга страна.

 

Предвидените за тази цел 97 млн. лв. са крайно недостатъчни за ресурсно осигуряване на насърчителните мерки в Закона за заетостта, приложението на дуалното обучение, инициативите за подкрепа на младежката заетост, преодоляване на растящия дефицит от висококвалифицирана работна ръка за новите индустрии.

 

Настояваме тази част от проектобюджета да бъде преразгледана и финансовата подкрепа за стабилизиране на пазара на труда да намери място сред приоритетите на държавата през следващия тригодишен период.

 

При проявен интерес от държавните институции, на 1-во място правителството и парламента, нашите експерти са готови да се включат в публичния дебат преди и по време на парламентарните разисквания и да дадат своя принос за усъвършенстване на подготвените проектодокументи.

 

Готовността на СИБ за продължаване на експертния дебат се диктува също от обстоятелството, че де факто Бюджет 2015 г. се нуждае от актуализация (както предвидихме още в края на 2014 г.)

 

Потвърди се и опасението, което бе изразено неколкократно от водещи експерти по публични финанси, че в България вече се утвърди неприемлив и деструктивен стереотип на актуализиране на всеки годишен - нереалистично планиран и политически дирижиран държавен бюджет.

 

Тази порочна практика следва да се прекрати, тъй като внася нестабилност в деловите среди, ерозира доверието на икономическите агенти и стратегическите инвеститори. От изясняване с автентична статистика и спазване на европейската методология, има нужда и въпросът, какъв е реалният бюджетен дефицит през 2014-15 г и как точно ще се отрази той върху проектобюджета за 2016 г.

 

източник: expert.bg