Подаване на декларация образец 1 за служител, починал по време на неплатен отпуск

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

В Държавен вестник брой 14 от 17 февруари 2021 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13  март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В § 4а, ал. 2 от ПЗР на закона е увеличен броя на дните неплатен отпуск от 60 на 90 работни дни.

Увеличението от 60 на 90 работни дни през 2021 година би следвало да се зачита и за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО.

За това време не се правят осигурителни вноски за сметка на работодателя. 

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б.”б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя, когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

За да възникне задължение за внасяне на здравните вноски за периодите на неплатен отпуск, е необходимо лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в ЗЗО. Ако те са осигурени на друго основание, това обстоятелство трябва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.

Когато лицето, което е в неплатен отпуск по свое желание, не е осигурено на друго основание, същото дължи здравни вноски за своя сметка. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗЗО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

В случаите на неплатен отпуск, лицето има качеството на самоосигуряващо се по смисъла на ЗЗО и в качеството си на такова лице трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравни вноски.

По отношение на осигуряването, 90-те работни дни са важни с оглед попълването на т. 16.5 от декларация образец 1 „Дни в неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО“.

Задължението на работодателите да подават данни с декларация образец 1 за дните в осигуряване и/или направените вноски за здравно осигуряване за/от посочените лица не зависи от продължителността на неплатения отпуск – 90 работни дни. Това е така, тъй като за времето на неплатения отпуск, ако лицето не е осигурено на друго основание, без оглед обстоятелството дали това време се зачита или не за осигурителен стаж, се дължат здравни вноски, а с декларация образец 1 се подават данни не само за дните в осигуряване, но и данни за здравното осигуряване.

След 90-я ден времето не се зачита за трудов и осигурителен стаж и лицето е извън кръга на осигурените лица. Това време би трябвало да се оформи като неплатен отпуск, който не се зачита за трудов и осигурителен стаж.

С уважение:

Още за декларация образец 1: