Пенсионната реформа и нейният резултат - малки пенсии

2015-та се оказа годината на дългоочакваната, същинската, и, надяваме се, последна пенсионна реформа. Това е годината, определила начина, по който ще се пенсионират поколения напред. Поставената цел е ясна - по-високи пенсии и спад на дефицита в осигурителната система, а резултатите – не толкова разпознаваеми.

 

Поради обществената си значимост т. нар. пенсионна реформа бе сред най-вълнуващите и дискутирани теми през 2015 г. Измененията в пенсионната система, които се случиха през лятото, бяха широко обсъждани близо половин година от социалните партньори. Месеци наред пенсионната реформа се люшкаше между одобрението и неодобрението и още преди да започне, отнесе остри критики и определения като "демонстрация", "прах в очите", “псевдореформа", "безсмислен законодателен труд". 

 

Ще осигури ли обаче предлаганата реформа достойни старини на бъдещите поколения, ще редуцира ли зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет? Именно по тези 2 важни въпроса битуват нееднозначни мнения. Икономисти, експерти и анализатори излязоха със собствени прогнози по направените изменения. По мнението на икономисти дори при новите условия пак ще се получи дефицит в системата, а това обезсмисля реформата. Според експерти пък плавните стъпки на повишаване на възрастта за пенсиониране няма да доведат до исканото повишаване на пенсиите.

 

 

Приемането на пенсионните изменения от всички заинтересовани страни става трудно и не без ескалация на напрежението. След продължилите 6 месеца обсъждания по параметрите на пенсионната система се оказа, че нито бизнесът е склонен да отстъпи от позицията си за това да не се повишат осигурителните вноски, нито синдикатите са склонни да приемат безусловно повишаването на възрастта и стажа за пенсиониране. И независимо от факта, че реформата не се свежда до тези 2 показателя, именно те бяха "ябълката на раздора".

 

И така новите правила, които са приети от парламента окончателно, определят, че ще се пенсионираме по следния начин - възрастта и стажът за пенсия за 2-та пола стартират с плавно увеличение до достигане на 65-годишна възраст за пенсия. Така пенсионната възраст за III-та категория труд (най-масовата) ще се увеличава плавно в идните 22 години.

 

Става дума за ръст на пенсионната възраст с по 1 месец за мъжете и с по 2 месеца за жените. При жените възрастта за пенсиониране ще се увеличава от 31 декември 2016 г. първоначално с по 2 месеца на година до 2029 г., а по-късно - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст, а при мъжете – с по 2 месеца в началото (до 2017 г.) и в последствие с по 1 месец до достигане на 65-годишна възраст.

 

От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от 1-я ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

 

Към параметъра стаж и възраст за пенсия бе добавен и ръст на вноските за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта в рамките на 2 години. А това ще стане за сметка на планираното увеличение на вноските към универсалните пенсионни фондове (УПФ), където от началото на 2017 г. следваше да отиват 7 на сто от осигуровките. Това изменение бе прието като компромис между правителството и работодателите, защото първоначалната идея бе вноските във фондовете "Безработица" и "Пенсии" да се увеличи с 4,5 пункта за 12 години.

 

С мерките по приетата реформа министърът на труда Ивайло Калфин обеща ръст на пенсиите с около 40 на сто към 2025 г. 

 

 

Вече е възможно прехвърлянето на средствата за II-ра пенсия между частен пенсионен фонд и НОИ. Даде се възможност осигурените лица да разполагат с право на избор къде да отива вноската им за II-ра пенсия – в частен пенсионен фонд или в Сребърния фонд.

 

С приетите изменения родените след 31 декември 1959 г. ще имат възможност многократно да сменят къде да се осигуряват – цялата вноска да отива в държавното обществено осигуряване или 5% да се пренасочват към частен пенсионен фонд. В случай че изберат първия вариант, цялата пенсия ще се плаща от държавата. При втория НОИ ще плаща около 28 на сто по-малко на пенсионерите, а останалата сума следва да се попълва от частните дружества. Прехвърлянето между 2-та стълба ще се случва с помощта на Сребърния фонд, където средствата ще стоят 6 месеца.

 

По това изменение се завихриха многобройни дебати, като защитниците в лицето на финансовото министерство афишираха, че хората трябва да разполагат с право на избор, а противниците – че хората ще загубят, защото парите, които стоят в НОИ и в Сребърния фонд, не носят доходност и средствата не могат да се наследяват.

 

 

Пенсионната реформа бе обогатена и с друго изменение, което редица правителства досега нямаха воля да прокарат. Става дума за въвеждането на минимална възраст за пенсиониране в силовите ведомства. За пенсиониращите се в тези системи от 01.01.2016 г. се въвежда минимална възраст от 52 години и 10 месеца, след което тя ще се увеличава с по 2 месеца на година до достигане на 55 години. Задължителният трудов стаж остава 27 години, а 2/3 от него следва да е в системата. Дава се възможност на полицаи и военни да продължат да работят в системата и по този начин да получават и пенсия, и заплата. Към момента, за да могат подобни работници да се пенсионират, беше нужно единствено да имат нужните години стаж.

 

Това изменение е определяно като единствената сериозна реформа в пакета предложения. Предстои обаче всяка от службите в сектор "Сигурност" да изготви ясно разграничение между тежък труд "на терен“ и административния. Би следвало да има разграничение за рисковете и тежестите на полагания труд, което е реформа, очаквана за следващата година.

 

Като друга стъпка в правилната посока бе изтълкувано повишението на възрастта за пенсия за I-ва и II-ра категория труд, което ограничава ранното пенсиониране за тежките категории труд.

 

В измененията обаче се промъкна и текст, който рязко повишава разходите за пенсии в дългосрочен план. С него постепенно се покачва тежестта на 1 година осигурителен стаж при изчисляването на пенсиите. От 1,2 сега, този коефициент ще стигне постепенно 1,5, което ще доведе до сериозно увеличение на разходите за пенсии в дългосрочен план – към края на периода (2037 г.) те ще бъдат по-високи с 1,5% от БВП в сравнение с варианта, при който не се увеличава този коефициент. Аргументът е, че така ще се подобри адекватността на пенсиите. От друга страна остава под въпрос дали ще подобри финансовото състояние на НОИ, защото на практика повишава разходите за пенсии.

 

Продължава "разцветът" на инвалидните пенсии. Въпреки че реформата стартира с гръмкото прокламиране за прокарването на мерки, които да ограничат източването на държавния обществен фонд чрез мними инвалидни пенсии, в рамките на приетите пакети подобни мерки не бяха предложени. Анализи на НОИ показват, че броят на инвалидните пенсии е нараснал 4 пъти за 10 години.

 

Социалният министър Калфин определи пенсионната реформа като успешна, тъй като според него изменените параметри гарантират по-високи пенсии на новопенсиониращите се в бъдеще, гарантира спестен ресурс, чрез който има възможност да се съдейства на хората с по-малки пенсии и се укрепва стабилността на системата.

 

Анализи на икономисти обаче показват, че сред промените се наблюдават и крайно належащи стъпки, които ще подобрят баланса на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в НОИ, но и няколко, които ще го влошат. В дългосрочен план ефектът от промените ще бъде по-голям дефицит в НОИ спрямо този, който би се получил, ако не се променя абсолютно нищо. Също считат, че ръстът на възрастта и стажа е прекалено плавен, което води и до по-нисък позитивен ефект върху балансите на НОИ в сравнение с този от вдигането на осигуровките. 

 

Пенсионната реформа не откри верните стъпки. Вярна е посоката, но не и стъпките, коментира в същия дух бившият социален министър Иван Нейков за Investor.bg. Данните на НОИ към края на годината го потвърждават – увеличава се и броят на пенсионерите, а същевременно се дават и нови възможности за ранно пенсиониране. Това ще доведе до нов дефицит в осигурителната система и ще изисква отново държавни трансфери от бюджета към НОИ, посочва той.

 

Пак се отлага и решението за инвалидните пенсии, откъдето идва и сериозна част от дефицита в системата, посочва експертът. А отлагането за след десетилетия на покачването на възрастта и стажа за пенсиониране е политически удобно, но от това няма да спечелят нито пенсионерите, нито осигурителният институт, категоричен е той.

 

Напротив, чакат ни дълги години с малки пенсии. По-оправдан бе подходът на по-бързи, а не миши стъпки за възрастта и стажа, тъй като изчезва ползата от тях в настоящия им вид. Същевременно не бе премахнат и таванът на пенсиите. Всичко това означава, според думите на Нейков, че през 2016 г. ще имаме замразяване на величината на пенсиите, което не мотивира хората да работят по-дълги години. Не са налице резултатите от реформата, обобщи той и коментира, че 2015 г. не е била добра година за осигурителната ни система, а е била година на добри опити.

 

източник: dnes.bg