Осигуряване на едноличен собственик и управител на ЕООД

Осигуряването на съдружниците в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а на управителите на търговски дружества – по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) изисква започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, да се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице.

Следователно, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски от страна на съдружник в търговско дружество, той трябва да упражнява лична трудова дейност в дружеството и да е заявил това по съответния ред. В разглеждания случай лицето ще бъде и управител на дружеството, следователно ще осъществява трудова дейност в него и ще подлежи на осигуряване на това основание. Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Размерът на възнаграждението им е без значение по отношение на възникване на задължението за осигуряване, стига да е договорено такова, а ДУК да не е безвъзмезден.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: (1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10; (2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; (3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; (4) доходи за работа без трудово правоотношение.

Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството по чл. 147, ал. 1 от ТЗ или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред. Следователно, ако договорът за управление е безвъзмезден, лицето ще подлежи на осигуряване в дружеството като самоосигуряващо се лице.

Като цяло практиката показва, че осигуряването на едноличния собственик (съдружник) като управител (по ДУК) покрива по-голям обем осигурени рискове (като при осигуряване по трудов договор), но и осигурителната тежест е по-голяма. Затова собствениците на малки предприятия по-често се осигуряват по реда за самоосигуряващите се лица, когато полагат личен труд в собственото си дружество.

Само ако лицето не полага труд в дружеството и за управител е назначено трето лице (в случая, майка му), за него няма да възникне задължение за осигуряване. За майка му обаче такова задължение може да възникне, въпреки че ѝ е отпусната пенсия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО предвижда, че „лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание“. Очевидно обаче изключението не се прилага за управителите на търговски дружества, които – както беше посочено по-горе – се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

С уважение:

Още за осигуряване:

Нормативна рамка

Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица

КСО