Осигуряване на едноличен собственик и управител на ЕООД

доц. д-р Андрей Александров
на 11 Авг 2021
Въпрос:
➤ Наш служител работи на 8-часов работен ден и иска да създаде собствено ЕООД. По какъв начин би трябвало да се осигурява в собствената си фирма (като СОЛ или по ДУК)? Във фирмата няма да има други лица освен него. Той ще бъде и управител, и работник. Ще съчетава дейността си в свободното си време. Иска да плаща възможно най-малко социални осигуровки, поне в началото. Трудовият му договор в нашата фирма е на заплата 1800 лв. Опция ли е да назначи като управител в ЕООД майка си, която е пенсионер? Така осигуровките, които плаща, по-малко ли ще бъдат?
Отговор:
Осигуряването на съдружниците в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а на управителите на търговски дружества – по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) изисква започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, да се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице.
Следователно, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски от страна на съдружник в търговско дружество, той трябва да упражнява лична трудова дейност в дружеството и да е заявил това по съответния ред. В разглеждания случай лицето ще бъде и управител на дружеството, следователно ще осъществява трудова дейност в него и ще подлежи на осигуряване на това основание. Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Размерът на възнаграждението им е без значение по отношение на възникване на задължението за осигуряване, стига да е договорено такова, а ДУК да не е безвъзмезден. Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: (1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10; (2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; (3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; (4) доходи за работа без трудово правоотношение. Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството по чл. 147, ал. 1 от ТЗ или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред. Следователно, ако договорът за управление е безвъзмезден, лицето ще подлежи на осигуряване в дружеството като самоосигуряващо се лице. Като цяло практиката показва, че осигуряването на едноличния собственик (съдружник) като управител (по ДУК) покрива по-голям обем осигурени рискове (като при осигуряване по трудов договор), но и осигурителната тежест е по-голяма. Затова собствениците на малки предприятия по-често се осигуряват по реда за самоосигуряващите се лица, когато полагат личен труд в собственото си дружество. Само ако лицето не полага труд в дружеството и за управител е назначено трето лице (в случая, майка му), за него няма да възникне задължение за осигуряване. За майка му обаче такова задължение може да възникне, въпреки че ѝ е отпусната пенсия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО предвижда, че „лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание“. Очевидно обаче изключението не се прилага за управителите на търговски дружества, които – както беше посочено по-горе – се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
![]() |
Още за осигуряване:
|
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Няколко практически съвета за сключване на трудов договор"!
Подобни статии от категория НООСЛБГЧ
29Авг2022
Подаване на декларация за осигуряване със задна дата
от Аспасия Петкова
на 29 Авг 2022
02Дек2021
Осигуряване на управител в ООД, регистриран земеделски производител
от Красимира Гергева
на 02 Дек 2021
03Авг2021
Осигуряване на СОЛ през дружество, където ще е управител
от Аспасия Петкова
на 03 Авг 2021