Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се
  • Въпроси и отговори
  • Модели документи
  • Срокове за плащания и отчети
  • Законодателство
  • Новини
  • Обнародвания на държавен вестник
  • Най-рано от 2017 г. ще има минимални заплати по сектори

    PortalTRZnormativi.bg Отговор, предоставен от
    PortalTRZnormativi.bg
    Проблемите на пазара на труда се запазват остри, тъй като няма интегриран подход към социалните групи, а мерките са неефективни и нецеленасочени. Делът на българите, които са изложени на риск от бедност, остава висок, най-вече сред децата, възрастните, ромите, живеещите в селските райони. Страната ни е с най-ниските доходи в ЕС и с най-ниската производителност на труда, но увеличението на реалните заплати продължава да изпреварва този на производителността.

    Това са част от изводите за България в тазгодишния доклад на ЕК за социално-икономическото развитие.
     
    В доклада е посочено, че кабинетът обмисля въвеждане на минимални заплати по сектори, които да бъдат договаряни от бизнеса и синдикатите, но най-рано от 2017 г. Основният проблем тук е острото несъгласие между социалните партньори за критериите, на чиято база да се определят минималните възнаграждения. За 2016 г. прогнозата е, че 360 хил. българи получават минималната заплата от 420 лв. - около 12% от всички, като техният брой в последните години постоянно нараства. 

    "Важно е производителността да се повиши, за да се запази конкурентоспособността в контекста на свиване на предлагането на работна ръка и наличието на натиск върху заплатите. Намаляването и застаряването на работната сила и слабото участие на пазара на труда могат да застрашат капацитета за приспособяване на икономиката в дългосрочен план", посочват от ЕК.

    Разходите за труд се покачват, но това е причинено главно от ръста на плащаните от работодателите социалноосигурителни вноски и други разходи. 
     
    Системата за социална закрила не дава достатъчна подкрепа, а хората на социални помощи не са мотивирани да търсят работа. Независимо от непрекъснатото повишаване на минималната заплата и ръста на средните доходи, доходите на най-богатите 20 на сто от българите са почти 7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, отбелязва още докладът. 
    Безработните над 1 година наши съграждани нараства въпреки слабото възстановяване на пазара на труда - над 60 на сто от всички безработни са без препитание над 12 месеца. Това е едно от най-високите нива за Европейския съюз.
    Още по-тревожно е, че едва около 14% от дългосрочно безработните през 2013 г. например са открили работа през 2014 г., което ни нарежда на 3 място в ЕС по устойчива дългосрочна безработица. 

    Освен това всеки 5-и без работа над 1 година е на възраст над 55 години, а всеки 3-и - с ниска квалификация. Данните потвърждават, че дългосрочната безработица е структурна, а политиките на пазара на труда се провалят, тъй като не са насочени, конкретни и приоритизирани, е записано в доклада. На фона на стряскащата статистика обаче, конкретните усилия на правителството за тази група не са достатъчни. Заетостта сред младите е много ниска - едва 22.6%.
     
    Акцентирано е върху слабото участие на ромите на пазара на труда. Повече от 20% от влизащите на пазара на труда млади хора са роми, но същевременно според цитираните данни заетостта сред тях е особено ниска - само 37 на сто от мъжете и едва 25 на сто от жените от ромски произход са заети, а по-голямата част от тях работят неквалифициран труд. Много от тях се трудят без официален договор. Като цяло високият дял на недекларирания труд е изведен като проблем, но не са посочени конкретни параметри.
     
    За поредна година ЕК критикува и липсата на прозрачен механизъм за определяне на минималните заплата и осигурителни прагове. Системата на минималните осигурителни прагове е особено обвързваща за част от нискоквалифицираните работници, като повишава данъчната им тежест, е записано в доклада.

    източник: pariteni.bg

    БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

    Няколко практически съвета за сключване на трудов договор

    Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
    Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Няколко практически съвета за сключване на трудов договор"!

    Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

    x