Кога правото да бъдеш забравен съгласно GDPR не може да се ползва веднага

Още за GDPR:

Кога не е нужно съгласие за обработване на лични данни

Правото „да бъдеш забравен” или възможността за изтриване на личните данни на даден субект на данните  са уредени в Общия регламент за защита на данните (познат още като GDPR).

Според чл. 17, пар. 1 от GDPR, физическото лице (ФЛ) има правото да поиска, а администраторът на данните има задължението да изтрие личните данни на ФЛ. Администраторът трябва да отговори на искането без ненужно забавяне и най-късно до 1 месец, както и да посочи причините, в случай че няма да се съoбрази с искането.

 

Изтриване на личните данни в отговор на искане може да се осъществи само ако са налице следните основания:

- данните вече не са нужни за целите, за които са събрани или обработвани по друг начин;

- субектът на данните оттегля съгласието си, върху което е основана обработката на данните;

- субектът възразява срещу обработката и няма преимуществено законово основание обработката да продължи;

- личните данни са обработвани незаконосъобразно;

- данните следва да се изтрият, за да с е спази правно задължение по правото на ЕС или на държава-членка, прилагани спрямо администратора на данните;

- личните данни са събрани във връзка с предлагане на услуги на информационното общество на дете.

 

 

В Регламента са предвидени ситуации, в които администраторът може да откаже изтриване на личните данни, а именно когато обработката им е с цел:

- упражняване правото на свобода на изразяване и информация;

- изпълнение на задължение или изпълнение на задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;

- съблюдаване на цели на общественото здраве;

- архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или

- установяване, упражняване или защита на правни претенции.

 

„Правото да бъдеш забравен” не представлява абсолютно право. Всеки субект на данни има възможност да се от това право само ако е налице конкретно основание.

 

1. Бивш служител се обръща към своя работодател с искане последният да изтрие всички лични данни, които има за него. Работодателят може да откаже изтриването на данните веднага, защото според ЗСч ведомости за заплати се съхраняват 50 г., считано от 1 януари на отчетния период, който следва отчетния период, за който се отнасят. Все пак работодателят следва да направи преценка дали някои от личните данни на бившия служител могат да се изтрият на този етап, защото за тях липсва изискване да се съхраняват за толкова дълъг срок.

 

2. ФЛ се обръща за изтриване на личните му данни към фирма, от която е получило стока или услуга, за което фирмата му е издала фактура. Фирмата може да откаже изтриването веднага, защото според ЗСч счетоводни регистри и финансови отчети, вкл. документи за данъчен контрол (каквито се явяват фактурите), одит и последващи финансови инспекции се съхраняват 10 г., считано от 1 януари на отчетния период, който следва отчетния период, за който се отнасят. Фирмата следва да направи преценка дали разполага с някакви лични данни на ФЛ, извън нужните за данъчния контрол, които трябва да се изтрият без нужното забавяне до 1 месец.

източник: kik-info.com