Еднократна парична сума за одобрен бизнеспроект вместо периодично изплащане на обезщетението за безработица

➤ І. Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗНЗ, на лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд "Безработица" еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и заявление от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с което заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. На основание ал. 2 от същия член, право на еднократна парична сума имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и по реда на КСО.
 

Допустими са различни варианти: безработното лице да ползва самостоятелно правото, да го упражни съвместно с други безработни лица с право на обезщетение, да участва в стопанската дейност на лице, което не е безработно (напр. като бъде прието за съдружник в съществуващо търговско дружество). 
 

От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗНЗ се налага изводът, че става дума за осигурително плащане – обезщетение по краткосрочното обществено осигуряване, но изплащано не ежемесечно, а наведнъж (най-малкото защото средствата от фонд „Безработица” по принцип могат да се разходват единствено за изплащането на обезщетения за безработица). В писмо на НОИ с Изх. № 1030-40-1439/20.06.2023 г. се пояснява, че „за да се ползват права по горецитираните разпоредби, лицата следва да са подали заявление за отпускане на ПОБ към НОИ и същото да е отпуснато с разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в съответното териториално поделение на НОИ. С оглед изложеното, в случай че сте подали заявление за отпускане на ПОБ, същото Ви е отпуснато и желаете да започнете стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги и да ползвате права по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ, следва да подадете заявление с приложен бизнеспроект за самостоятелната стопанска дейност в Дирекция „Бюро по труда“. Ако сключите договор по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ контролът по изпълнението му, включително по верността на декларираните от Вас данни относно внесените осигурителни вноски, се осъществява от АЗ чрез съответната Дирекция „Бюро по труда“. Едно от задълженията, което ще Ви бъде вменено при сключване на договора, е да продължите осъществяването на стопанската дейност по бизнес проекта до крайния срок на договора и да изпълнявате задълженията си по него и в случай, че за Вас възникне някое друго осигурително основание по КСО, в т.ч. и по трудово правоотношение с друг работодател (т. 4.4. от утвърдения образец на договор).“
 

Кодексът за социално осигуряване изобщо не засяга въпроса за еднократно изплащане на обезщетението за безработица. Съгласно чл. 54в, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. Очевидно законодателят е преценил, че целта на обезщетението, изплатено като еднократна парична сума – реализирането на бизнес проект от безработно лице/лица, оправдава изключването на тази материя от осигурителния закон и регламентирането й в гл. VІ от ЗНЗ „Насърчаване на заетостта”. ЗНЗ обаче не може да даде отговор на въпросите относно предпоставките, условията и реда за отпускане на обезщетение за безработица. Изводите трябва да се изведат чрез систематичното тълкуване на ЗНЗ и КСО, което създава сериозни практически затруднения.
 

ІІ. Сравнителният анализ на уредбата в КСО и ЗНЗ разкрива необходимост от модифициране на голяма част от правилата, свързани с отпускането и получаване на обезщетение за безработица, в зависимост от формите на получаване на обезщетението:

1. Кръгът от лица, които имат право на обезщетение, показва известни особености при двете форми на изплащане. И в двата случая става дума за безработни лица по смисъла на осигурителното законодателство – лица, останали без работа поради прекратяване на правоотношението, по което са били осигурявани за безработица. Необходимо е също така: 

(а) лицето да има предварителен осигурителен стаж като осигурено за безработица лице от минимум 12 месеца през последните 18 месеца; 

(б) да е регистрирано като безработно; 

(в) да няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО; 

(г) да не упражнява друга трудова дейност, за която подлежи на осигуряване (чл. 54а КСО). 

Изброените предпоставки трябва да са налице, за да възникне правото на парично обезщетение за безработица, независимо от това дали ще се изплаща ежемесечно или наведнъж. Към изплащането на обезщетението наведнъж обаче ЗНЗ поставя още условия: 

• Подаване на изрична молба от лицето до поделението на АЗ, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица (вж. чл. 40, ал. 1 ППЗНЗ: безработното лице, което желае да ползва преференцията по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ, подава писмено заявление до териториалното поделение на Агенцията по заетостта с приложен бизнес проект за дейността.);

• Одобряване на бизнес проекта от АЗ (вж. чл. 41 ППЗНЗ: Бизнес проектът се разглежда от комисия в състав: двама представители на териториалното поделение на Агенцията по заетостта, представител на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, представител на организация на работодателите, представител на съответната браншова организация, представител на национално представителна организация на работниците и служителите и представител на общината. Когато териториалното поделение на Агенцията по заетостта обслужва няколко общини/райони, се определя представител на една от тях за участие в комисията на ротационен принцип. Представителите на останалите общини/райони могат да участват със съвещателен глас. Комисията се произнася с писмено мотивирано предложение до директора на териториалното поделение на Агенцията по заетостта за одобряване или неодобряване на представения бизнес проект.) 

• Директорът на териториалното поделение на Агенцията по заетостта издава решение в съответствие с мотивираното предложение на комисията и предоставените от териториалното поделение на Националния осигурителен институт заверено копие от разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица и справка за изплатените до момента обезщетения на лицето в едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 40, ал. 1. 

• Сключване на договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице, и безработното лице (вж. чл. 41, ал. 4 ППЗНЗ: въз основа на решението по ал. 3, с което се одобрява бизнес проектът, директорът на териториалното поделение на Агенцията по заетостта сключва договор по чл. 30б, ал. 1, т. 1 ЗНЗ.).

2. Осигурителният стаж на лицето има различно значение за обезщетението, изплащано на основание чл. 47 ЗНЗ. При периодичното изплащане осигурителният стаж определя продължителността на плащане на обезщетението. При еднократното изплащане той определя общия размер на сумата. (А ако изплащането на месечни парични престации вече е започнало, като еднократна сума е възможно да се изплати остатъкът от дължимото обезщетение.) 
 

Казаното означава, че когато обезщетението за безработица се изплаща месечно, неговият общ размер не може да бъде определен предварително. Лицето получава обезщетение и през следващия месец, ако все още отговаря на условията за това. Ако междувременно започне например работа по трудово правоотношение, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, обезщетението ще се прекрати (чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО). Обратно, при еднократното изплащане сумата се отпуска изцяло и наведнъж – в размерите на обезщетението и съгласно броя месеци (респ. остатъка от периода) за които се дължи.

Изключенията по чл. 54б, ал. 3 и 4 КСО ще имат значение и за обезщетението по чл. 47 ЗНЗ – например ако причина за прекратяване на правоотношението е било виновното поведение на лицето (дисциплинарно уволнение) обезщетението ще е в минимален размер и за период от 4 месеца.

3. Размерът на обезщетението се определя по идентичен начин – по правилата на чл. 54б от КСО, независимо от това как ще бъде изплатено. Най-общо, той 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, които се въвеждат ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. 

4. Самостоятелен кръг от правни проблеми поставят спирането и прекратяването на обезщетението. Правилата на чл. 54г и чл. 54д КСО се отнасят за обезщетения, изплащани периодично. 

Според чл. 54г, ал. 1 КСО периодично изплащаното обезщетение се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Когато обаче обезщетението е изплатено наведнъж, а впоследствие лицето изпадне в състояние на временна неработоспособност, това правило няма как да се приложи. Разпоредбата на чл. 49а ППЗНЗ свързва разглежданата хипотеза с определени последици, като неясно я определя като „временна невъзможност на лицето/лицата да изпълни/изпълнят задълженията си по договора поради продължително заболяване и трудоустрояване, удостоверено с решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия или трайна неработоспособност, удостоверена с решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, както и при смърт“. В първата хипотеза условията по договора подлежат на предоговаряне, а във втората хипотеза получената сума не се възстановява.

Типичната хипотеза на прекратяване на периодично изплащаното обезщетение е започването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Обратно, при еднократното изплащане на обезщетението, целта е именно започването на самостоятелна трудова дейност от безработния. Нещо повече, например когато безработните лица са членове на семейство, регистрацията на стопанската дейност може да бъде извършена само от единия член на семейството. В този случай лицето, регистрирало стопанската дейност, сключва трудов договор с другия член на семейството за срок не по-малко от 4 месеца. Срокът на договора с АЗ може да бъде продължен при необходимост с остатъка на срока на трудовия договор с това безработно лице. Щом е започнало работа по трудов договор обаче, последното лице очевидно вече не е безработно.

ІІІ. Така описаните основни различия между двете форми на изплащане на обезщетението за безработица ясно показват оформянето на два различни правни режима, чието познаване е предпоставка за правилния избор от страна на лицата, засегнати от този осигурен социален риск. 

1. Доколкото редът за отпускане и изплащане на периодичните обезщетения за безработица е относително по-добре познат, достатъчно е тук съвсем накратко да се припомнят и систематизират основните моменти: 

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които покриват посочените по-горе изисквания (регистрация като безработни и т.н.). Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
 

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение, върху което са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със ЗБДОО за всяка календарна година. 

Периодът на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. (години)	Срок на изплащане на обезщетението (месеци)
до 3 години	4
от 3 години и 1 ден до 7 години	6
от 7 години и 1 ден до 11 години	8
от 11 години и 1 ден до 15 години	10
над 15 години	12

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. (години)	Срок на изплащане на обезщетението (месеци)
до 3 години	4
от 3 години и 1 ден до 7 години	6
от 7 години и 1 ден до 11 години	8
от 11 години и 1 ден до 15 години	10
над 15 години	12