Промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

В брой 24 от 16 март 2018 г. на Държавен вестник е обнародван:
 

Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(обн., ДВ, бр. 33 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г. и бр. 97 от 2017 г.)
 

§ 1. В чл. 1, ал. 1, т. 3 след думата „граждани“ се добавя „в чужбина, включително“.

§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по свободно“ се заменят с „в областта на свободното“, а думите „глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел“ се заменят със „Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „който разглежда всички въпроси във връзка с прилагането на този закон“.

§ 3. В чл. 5, ал. 2 накрая се добавя „освен в предвидените в този закон случаи“.

§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 числото „10“ се заменя с „20“, а накрая се добавя „а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто“.
2. В ал. 2 след думите „като командировани“ се добавя „или изпратени“.
3. В ал. 5 думата „продължен“ се заменя с „продължаван общо“, а накрая се добавя „освен в случаите по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България“.
4. В ал. 6 след думите „необходими за“ се добавя „регистрация на заетостта и за“.
5. В ал. 11 след думите „пребиваване и работа“ се поставя запетая и се добавя „когато са единен документ“ и се поставя запетая.

§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „и чл. 24в“ се заличават.
2. В ал. 2, т. 2 думата „искането“ се заменя със „заявлението“.
3. Създава се ал. 3:
,,(3) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост без разрешение по чл. 7,ал. 3 след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.“

§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавя „и членовете на техните семейства“;
б) създава се т. 12:
„12. ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.“
2. В ал. 2 думите „т. 9 и 11“ се заменят с „т. 9, 11 и 12“.
3. В ал. 3 след думата „командирован“ се добавя „или изпратен“.
4. В ал. 4 след думата „командирован“ се добавя „или изпратен“.

§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „уведомява“ се добавя „писмено“.
2. В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1 и 2“ и след думата „командированите“ се добавя „или изпратените“.
3. В ал. 4 думата „командировката“ се заменя с „командироването или изпращането“, а думата „лицето“ се заменя с „местното лице“.

§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 след думата „Швейцария“ запетаята се заменя със съюза „или“, а думите „с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или“ се заличават;
б) в т. 6 думите „искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3“ се заменят със „заявлението“ и думите „чл. 76, ал. 1“ се заменят с „чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2“;
в) в т. 7 след думата „уведомление“ се добавя „по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта“ и думите „внасянето на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3“ се заменят с „подаване на заявлението“;
г) в т. 10 думите „внасяне на искането“ се заменят с „подаване на заявлението“;
д) създават се т. 12 и 13:
„12. исканата продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност без прекъсване на територията на Република България по чл. 7, ал. 5 или за съответния вид разрешение;
13. работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.“
2. В ал. 2 думите „3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10“ се заменят с „3 и 5 – 13“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2и 3“.

§ 9. В чл. 12, ал. 1, т. 2 след думата „командирован“ се добавя „или изпратен“.

§ 10. В чл. 13 ал. 5 се отменя.

§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
 „(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 20-дневен срок при спазване изискванията на чл. 7, ал. 1 за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа, или
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца при условията на чл. 7, ал. 5, когато няма прекъсване на заетостта.“
4. В ал. 4 т. 1 се отменя.
5. В ал. 5 думите „тригодишния срок“ се заменят със „срока“, а накрая се поставя запетая и се добавя „без да се прилага условието по чл. 5, ал. 2“.

§ 12. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата „предоставянето“ се заменя с „предоставяне“, а накрая се добавя „или изпращането“.
2. В т. 2 думите „продължително пребиваване за целите на“ се заменят с „лице, преместено при“.
3. Създава се нова т. 5:
„5. получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;“.
4. Досегашната т. 5 става т. 6.

§ 13. В чл. 17, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4“ се заменят с „чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4“.

§ 14. Член 18 се отменя.

§ 15. В чл. 19 думата „осъществяват“ се заменя с „извършват“.

§ 16. В чл. 21 ал. 5 се изменя така:
,,(5) Когато притежателят на Синя карта на Европейския съюз е ползвал правата си по ал. 1 и 2 и не е започнал работа, както и когато не са спазени разпоредбите наал. 4, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или за неподновяване на Синята карта на Европейския съюз.“

§ 17. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „предоставянето“ се заменя с „предоставяне“, а накрая се поставя тире и се добавя „за срока на командироването или изпращането“.
2. Създава се т. 5:
„5. получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.“

§ 18. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „издава в 15-дневен“ се заменят с „предоставя в 10-дневен“.
2. В ал. 3 след думите „без прекъсване“ се добавя „в рамките на календарната година“.

§ 19. В чл. 29а, ал. 2 думите „в срок от 7 работни дни“ се заличават.

§ 20. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата „предоставянето“ се заменя с „предоставяне“, а след думата „командировани“ се добавя „или изпратени“.
2. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави“.
3. Създават се т. 5 и 6:
„5. са получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
6. са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.“

§ 21. В чл. 31, ал. 1 думата „издаваното“ се заменя с „предоставеното“.

§ 22. В чл. 32, ал. 1 думата „уреждат“ се заменя с „определят“, а думата „изпратени“ се заменя с „изпратените“.

§ 23. В чл. 33 думата „осъществяват“ се заменя с „извършват“.

§ 24. Член 35 се изменя така:
„Чл. 35. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;
2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги – за срока на командироването или изпращането;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
6. са получили разрешение за сезонен работник;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
8. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението.“

§ 25. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници и имат договор с научноизследователска организация за провеждане на научно изследване в рамките на научноизследователски проект, упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на проекта и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24б,ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници в друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, може да упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 и 9 от Закона за чужденците в Република България.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) След приключване на научноизследователския проект по ал. 1 гражданинът на трета държава има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа и да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта – след подаване на заявление за регистрация в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Договорът по ал. 1 съдържа условия относно провеждането и приключването на изследването, включително на територията на други втори държави членки, когато това е планирано.“

§ 26. В чл. 37 думата „осъществяват“ се заменя с „извършват“.

§ 27. В чл. 38 ал. 2 се изменя така:
„(2) След приключване на обучението по ал. 1 гражданинът на трета държава може да се ползва от правата по чл. 36, ал. 3.“

§ 28. Създава се чл. 38а:
„Чл. 38а. (1) Граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Трудовият договор по ал. 1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично и практическо обучение.
(3) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от работодателя, който провежда стажа.“

§ 29. В глава втора, раздел VІ се създава чл. 39а:
„Чл. 39а. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;
3. са получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
4. са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;
5. са получили разрешение за сезонен работник;
6. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги – за срока на командироването или изпращането;
7. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.“

§ 30. В чл. 43, ал. 1, т. 2 след думата „командирован“ се добавя „или изпратен“.

§ 31. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „свободно движение“ се поставя запетая и се добавя „включително когато са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) От правата по ал. 2 се ползват и членовете на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 32. Създава се чл. 53а:
„Чл. 53а. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и притежателите на разрешение за продължително пребиваване като научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци.
(2) Данъчните облекчения по чл. 49, ал. 2, т. 12 не се прилагат, когато регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на научен работник, за които той подава съответната декларация, е извън територията на Република България.“

§ 33. Член 54 се изменя така:
„Чл. 54. (1) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 – 9 се ползват и:
1. чужденците, получили разрешение за работа или разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
2. чужденците по чл. 9, ал. 3 и 4, както и по чл. 24, ал. 3 в случаите на регистрация на краткосрочна заетост.
(2) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 – 6, 8 и 9 се ползват и чужденците с достъп до пазара на труда по силата на международни договори, сключени на основание чл. 62.“

§ 34. В чл. 55, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително в изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) № 1296/2013 (ОВ, L 107/1 от 22 април 2016 г.)“.

§ 35. В чл. 58, ал. 1 след думата „командироване“ се добавя „или изпращане“ и думите „наредба на Министерския съвет“ се заменят с „наредбата по чл. 5, ал. 3“.

§ 36. В чл. 59, ал. 2 думите „лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта“ се заменят с „посредници“ и думите „от същия закон“ се заменят със „Закона за насърчаване на заетостта“.

§ 37. В чл. 60 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думата „държава“ се поставя запетая и се добавя „включително“.
2. В т. 2 след думата „командировани“ се добавя „или изпратени“.

§ 38. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Република България представя доклади на Европейската комисия, когато такива се изискват, за прилагането на регламентите и директивите в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност в сроковете, предвидени в тях.“
2. В ал. 2 думата „Докладът“ се заменя с „Докладването“.

§ 39. В чл. 69, ал. 1 след думите „приели на работа командировани“ се добавя „или изпратени“, а думите „или командировани работници и служители от трети държави“ се заменят с „или от трети държави“.

§ 40. В чл. 72, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите „приели на работа командировани“ се добавя „или изпратени“, а думите „или командировани работници и служители от трети държави“ се заменят с „или от трети държави“.
2. В т. 3 след думите „приели на работа командировани“ се добавя „или изпратени“, а думите „или командировани работници и служители от трети държави“ се заменят с „или от трети държави“.

§ 41. В чл. 73 след думата „командирован“ се добавя „или изпратен“.

§ 42. В чл. 75, ал. 2 след думите „приело на работа командировани“ се добавя „или изпратени“, а думите „или командировани работници и служители от трети държави“ се заменят с „или от трети държави“.

§ 43. Създава се чл. 75а:
„Чл. 75а. (1) Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и в случаите, когато се извършва трудова дейност при условията на чл. 24, ал. 3 от чужденец, който притежава виза за краткосрочно пребиваване на основание, различно от сезонна работа.
(4) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глобаот 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 40 000 лв.
(5) Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.
(6) Наказанията по ал. 2, 4 и 5 се налагат на работодателя за всеки незаконно нает законно пребиваващ чужденец.“

§ 44. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) На местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител от друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, или работник или служител от трета държава, което наруши условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 5000 лв., за всеки чужденец, а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.“

§ 45. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Работодател – физическо лице, който наруши забраната на чл. 13, ал. 1, се наказва с глоба от 750 до 7500 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.“
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глобаот 1500 до 15 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 6000 до 60 000 лв.
(4) Наказанията по ал. 1 – 3 се налагат на работодателя за всеки нает незаконно пребиваващ чужденец.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1, които са юридически лица, не могат“ се заменят с „ал. 2 не могат“.

§ 46. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) създават се т. 5а и 5б:
„5а. „Дейност на свободна практика“ е дейността по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
5б. „Доброволец“ е гражданин на трета държава, който е приет на територията на дадена държава членка за участие в програма за доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба.“;
б) в т. 8 накрая се добавя „при условията на чл. 121а, ал. 1, т. 2, буква „а“ и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда“;
в) създават се т. 12а – 12в:
„12а. „Научен работник“ е гражданин на трета държава, притежаващ докторска степен или необходимата образователно-квалификационна степен на висшето образование за достъп до докторски програми, избран от научноизследователска организация за разработване на научноизследователски проект и приет на територията на Република България за провеждане на научноизследователска дейност със съответната квалификация.
12б. „Научно изследване“ е творчески процес, който се провежда систематично с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанията за човека, културата и обществото, както и използването на този запас от знания с цел да се намерят нови негови приложения.
12в. „Научноизследователска организация“ е публична или частна организация, която провежда научни изследвания и е създадена в съответствие с българското законодателство.“;
г) създава се т. 14а:
„14а. „Образователен проект“ е набор от образователни действия, осъществявани от училище на територията на Република България в сътрудничество със сходни училища в трета държава с цел обмен в областта на културата и знанието.“;
д) създават се т. 15а и 15б:
„15а. „Посредник“ е лице по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта.
15б. „Приемаща организация“ е научноизследователска организация, висше училище, училище, организация, отговаряща за програма за доброволческа дейност, или организация, приемаща стажанти, които се намират на територията на Република България и са създадени в съответствие с българското законодателство.“;
е) създава се т. 16а:
„16а. „Програма за доброволческа дейност“ е програма за практическа солидарна дейност, призната от Република България или от Европейския съюз и преследваща нестопански цели от общ интерес, като нейните дейности се извършват безвъзмездно и с право на възстановяване на разходи, включително дневни.“;
ж) създават се т. 28а – 28д:
„28а. „Стажант“ е гражданин на трета държава, който има висше образование или който участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Република България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда.
28б. „Студент“ е гражданин на трета държава по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
28в. „Трудов договор с условие за стажуване“ е договорът по чл. 233б от Кодекса на труда.
28г. „Училище“ е публична или частна институция по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, която участва в програма за ученически обмен или образователен проект.
28д. „Ученик“ е гражданин на трета държава по смисъла на чл. 173, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет на територията на Република България в програма за ученически обмен или в образователен проект, осъществявани от училище.“;
з) създава се нова т. 32:
„32. „Членове на семейството на чужденец с предоставено убежище или международна закрила“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците.“;
и) досегашната т. 32 става т. 33.
2. В § 2:
а) точки 3 и 4 се отменят;
б) създава се т. 11:
„11. Директива 2016/801/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (OB, L 132/21 от 21 май 2016 г.).“

Заключителни разпоредби

§ 47. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г. и бр. 14 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) в т. 17 накрая се поставя тире и се добавя „по реда на чл. 24н“;
б) създава се т. 21:
„21. желаят да извършват доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Закона за младежта – по реда на чл. 24о.“
2. Член 24б се изменя така:
 „Чл. 24б. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключен договор за разработване на научноизследователски проект с научноизследователска организация със седалище в Република България, включена в регистъра по чл. 7б,ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок не по-кратък от една година. В случай че срокът на договора е по-кратък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с 9 месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „научен работник“.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) Дирекция „Миграция“, сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(6) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на разрешението за пребиваване на научния работник, ако отговарят на условията почл. 24, ал. 2.
(7) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава – членка на Европейския съюз, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава членка при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) В случаите по ал. 7 приемащата научноизследователска организация в първата държава членка уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното провеждане на част от научното изследване на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Разрешение по ал. 1 може да получи и чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка, и който възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Република България за срок, по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години. За решението си Република България уведомява първата държава членка.
(10) В случаите по ал. 9 разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „научен работник – мобилност“ със срок на валидност до две години.
(11) Не се допуска едновременното уведомяване по ал. 8 и подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 9. Заявлението може да се подаде не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока, посочен в уведомлението.
(12) Разрешение по ал. 6 могат да получат и членове на семейството на научен работник по ал. 7 и 9, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка – за срока до изтичането на разрешението за пребиваване на научния работник на територията на Република България.
(13) Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца могат да получат и чужденците по чл. 36, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(14) В случай че научният работник или членовете на неговото семейство не отговарят или са престанали да отговарят на условията за издаване на разрешение за пребиваване по ал. 6, 7 и 9, дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи уведомява първата държава членка с цел тяхното обратно приемане на нейна територия без забавяне и формалности. Това се отнася и за случаите, когато изтече срокът на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка, или то бъде отнето по време на пребиваването в Република България.“
3. Член 24в се изменя така:
„Чл. 24в. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат и чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като:
1. студенти в редовна форма на обучение във висше училище;
2. ученици за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен;
3.стажанти.
 (2) Разрешение по ал. 1 могат да получат и чужденци, които ще провеждат част от обучението си на територията на Република България, притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, и са обхванати от програма на Съюза или от многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или от споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, имат право на влизане и престой с цел провеждане на част от обучението си във висше училище от една или няколко втори държави членки за срок до една година.
(3) Чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и не е обхванат от програма или от споразумение по ал. 2, подава заявление за получаване наразрешение по ал. 1 с цел провеждане на част от обучението си във висше училище на територията на Република България.
(4) В случай на провеждане на стаж по чл. 38а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност разрешението по ал. 1 се издава за срока на стажа, но не повече от една година.
(5) Разрешението по ал. 2 се издава за срока на обучението, но не повече от две години.
(6) Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца могат да получат и чужденците по чл. 38, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(7) В случаите по ал. 1, 2 и 3 срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ на чужденеца обхваща най-малко искания срок на пребиваване.
(8) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават по ред, определен с правилника за прилагане на закона и съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „студент“.“
4. В чл. 24к, ал. 5 се създава изречение второ: „При смяна на работодател по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се издава ново разрешение по ал 1.“
5. Създават се чл. 24н и 24о:
„Чл. 24н. (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 17 разрешението за продължително пребиваване се издава въз основа на акта по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора.
(2) За срока на престоя си в страната чужденците, получили разрешение по ал. 1, се ползват с правата на лицата с разрешено постоянно пребиваване с изключение на правото по чл. 35, ал. 2.
(3) Разрешение по ал. 1 не се издава на лица, които не притежават документи за самоличност и отказват съдействие за идентификация на самоличността им.
Чл. 24о. (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21 разрешението за продължително пребиваване се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „доброволец“.
(2) Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 е съобразен със срока на споразумението с приемащата организация, но не повече от една година.
(3) Дирекция „Миграция“, сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) В случаите по ал. 1 срокът на валидност на паспорта или на заместващия го документ на чужденеца следва да обхваща най-малко искания срок на пребиваване.“
6. В чл. 26:
а) в ал. 2 след думата „24м“ се добавя „24н, 24о“;
б) създава се нова ал. 9:
„(9) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени.“;
в) създава се ал. 10:
„(10) Отказва се продължаване на срока на пребиваване, когато чужденецът пребивава на територията на Република България за цели, различни от тези, за които е било разрешено пребиваването му – в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21, чл. 24б и 24в.“;
г) досегашната ал. 9 става ал. 11.
7. В чл. 33к:
а) в ал. 5 се създава изречение второ: „При смяна на работодател по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се издава ново разрешение поал. 1.“;
б) в ал. 6 думите „могат да получат“ се заменят със „се издава на“ и думите„чл. 24б, чл. 24к и чл. 24м, лицата по чл. 24л, както и“ се заменят с „чл. 24м, както и на“.
8. В чл. 33п, ал. 4 след думите „Дирекция „Миграция“ се поставя запетая и се добавя „сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи“.
9. В чл. 33р ал. 1 се изменя така:
„(1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на пребиваване на титуляря, ако отговарят на условията на чл. 24, ал. 2.“
10. В чл. 40, ал. 1, т. 1 след думите „чл. 24м“ се добавя „чл. 24н, 24о“.
11. В чл. 45:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Работодателят или приемащата организация поема разноските за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.“;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
12. В чл. 48:
а) в ал. 1, т. 2 думата „трудова“ и запетаята след нея се заличават;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1“.
13. Член 48в се отменя.
14. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 1к:
„1к. „Програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка“ е програма, финансирана от Европейския съюз или неговите държави членки, за насърчаване на мобилността на чужденци в рамките на ЕС или на територията на съответните държави членки, участващи в съответната програма.“

§ 48. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г. и бр. 14 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9:
а) създава се нова ал. 3:
,,(3) В срока по ал. 1 при смяна на работодател лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново разрешение по чл. 59, ал. 2, т. 7 и 7б. Новото разрешение се издава за срок до изтичане на срока на валидност на предишното.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 14ал. 3 се изменя така:
„(3) На продължително или постоянно пребиваващите в Република България чужденци – членове на семействата на граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС са упражнили правото си на свободно придвижване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, се издават документи за пребиваване – „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.“
3. В чл. 59, ал. 2:
а) в т. 2а следдумата „основание“ се добавя „чл. 24, ал. 1, т. 18 и“;
б) създават се т. 13 – 17:
„13. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „научен работник – мобилност“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до две години;
14. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „студент“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
15. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „ученик“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
16. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „стажант“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
17. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „доброволец“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.“

§ 49. В Закона за борба с трафика на хора (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 и 84 от 2013 г. и бр. 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „без да се допуска пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания“.
2. В чл. 25, т. 1 думите „в страната на чужди граждани“ се заменят с „на територията на Република България за граждани на трети държави – по реда на Закона за чужденците в Република България“.
3. Член 28 се отменя.

§ 50. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 98 и 105 от 2016 г. и бр. 58 и 99 от 2017 г.) в чл. 9, ал. 2, т. 3 се правят следните изменения:
1. Буква „а“ се изменя така:
„а) с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване, както и за членовете на техните семейства;“.
2. Буква „б“ се изменя така:
„б) с разрешено продължително пребиваване, както и за членовете на техните семейства;“.
3. Буква „е“ се изменя така:
„е) търсещи или получили право на убежище или международна закрила.“

§ 51. В Закона за младежта (обн., ДВ, бр. 31 от 2012 г.; изм., бр. 68 от 2013 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Младежите доброволци – граждани на трети държави, могат да получат разрешение за пребиваване на територията на Република България за осъществяване на доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба в съответствие със Закона за чужденците в Република България.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) В случаите по ал. 2 се сключва споразумение между доброволеца и приемаща организация на територията на Република България.
(4) Споразумението по ал. 3 включва:
1. описание на дейността;
2. продължителност;
3. мястото на осъществяване;
4. контрола по осъществяването;
5. условията за покриване на разходите за издръжка и настаняване на доброволеца;
6. предварително обучение, което доброволецът трябва да премине.“

§ 52. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г. и бр. 7, 15 и 17 от 2018 г.) в чл. 54, ал. 1, т. 6 след думите „Кодекса на труда“ се добавя „или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.

§ 53. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г., бр. 54, 79, 101 и 102 от 2015 г., бр. 33, 59 и 88 от 2016 г. и бр. 97 и 103 от 2017 г.) в чл. 18, ал. 3т. 2 и 3 се изменят така:
„2. лицата с предоставено убежище или международна закрила;
3. лицата, ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.“

§ 54. В срок до 23 май 2018 г. Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика привежда в съответствие с този закон правилника за прилагането му.

§ 55. Законът влиза в сила от 23 май 2018 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 1 март 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
 
източник: dv.parliament.bg